Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петко влезе в Мусинската пещера за съкровище с черна коса, но излезе с бели кичури и жена му припадна като го видя
  • Новини

Петко влезе в Мусинската пещера за съкровище с черна коса, но излезе с бели кичури и жена му припадна като го видя

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
musidaskdnas.png

Подводна зала от римско време е била открита край мусинската пещера потвърждава специално за „Борба“ кметът на селото, който е участвал като доброволец в операцията.

Помещението било разкрито от археолога Калин Чакъров, който влязъл с водолазен костюм, за да огледа дъното на древен римски каптаж. „Със средства на кметството и дарители повикахме водолази от Плевен и археолози, за да почистим каптажа.

Изкарахме над 5 кубика боклуци и отломки, които вероятно са хвърляни при събарянето на някогашната воденица“, разказа още Иванов. Според местните хора именно в подобни зали тук са крити съкровища, а районът е преравян многократно от иманяри.

Римският каптаж се намира в непосредствена близост до пещерата и изграждащата се в момента рибна ферма. Залата му вероятно е била изградена, преди да се положат тежките по няколко тона каменни стени край извора. Предполага се, че помещението е свързано и с галерии в самата пещера. При експедицията, която е приключила преди броени дни, са били възстановени и множество от масивните каменни темели на каптажа

Не изпускай тези оферти:

. От Мусинската пещера и каптажа римляните са доставяли вода на 30 километра до Никополис ад Иструм, припомня Христо Иванов. През 1979 година учени са изследвали с лазер римския водопровод и достигнали до извода, че такава точност на денивелацията и продължителност на наклона на водопровода не може да се постигне даже със съвременна техника.

„Дядо ми ми е разказвал как навремето до пещерата е идвал цар Борис и е наредил водолази да влязат в нея. Като малък пък посрещахме Людмила Живкова. Заради множеството разкази за пещерата реших да вляза и аз. Стигал съм почти до края, но при един от случаите пропаднах в подземната река и излязох с побеляла коса. На влизане тя бе черна, а излязох с бели кичури, жена ми припадна, не можа да ме познае. Независимо от горещината тук водата е винаги 6 градуса. Пропаднах надолу и се вкочаних. С последни усилия успях да се захвана и да се измъкна, но от тази авантюра ми побеля косата.

Колкото до златото, като легенда се знае, че то е в дъното на една от залите в галерия на пещерата, но има доста капани”, разказва Петко Ганчев – мусинчанин, който живее в близост до мястото. Според кмета на Мусина Христо Иванов иманярският бум в района става, след след като по време на оран трактор изровил с плуга си гърне с римски монети в местността Садина.

„Обикалят с металотърсачи и коли, търсят, след като има такъв интерес, значи намират, но няма кой да сподели подобно нещо, защото е незаконно”, разсъждава местният управник. Според него най-много търсачи имало около т. нар. Червена стена. В миналото край нея имало множество вили на римски земевладелци, а самият Иван Асен Втори наредил да вдигнат манастир, в който да живее майка му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взех един стар куфар дето само събираше прах и какво си спретнах у нас, направо сама се възхитих на креативността си
Next: Таен тракийски тунел прекосява България, заклева се доцент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.