Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петко влезе в пещера за съкровище с черна коса, но излезе с бели кичури и изуми всички
  • Новини

Петко влезе в пещера за съкровище с черна коса, но излезе с бели кичури и изуми всички

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
eotoasptasitskatoasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Подводна зала от римско време е била открита край Мусинската пещера потвърждава специално за „Борба“ кметът на селото, който е участвал като доброволец в операцията.

 

Помещението било разкрито от археолога Калин Чакъров, който влязъл с водолазен костюм, за да огледа дъното на древен римски каптаж.

„Със средства на кметството и дарители повикахме водолази от Плевен и археолози, за да почистим каптажа. Изкарахме над 5 кубика боклуци и отломки, които вероятно са хвърляни при събарянето на някогашната воденица“, разказа още Иванов.

 

Според местните хора именно в подобни зали тук са крити съкровища, а районът е преравян многократно от иманяри. Римският каптаж се намира в непосредствена близост до пещерата и изграждащата се в момента рибна ферма. Залата му вероятно е била изградена, преди да се положат тежките по няколко тона каменни стени край извора.

Предполага се, че помещението е свързано и с галерии в самата пещера. При експедицията, която е приключила преди броени дни, са били възстановени и множество от масивните каменни темели на каптажа.

От Мусинската пещера и каптажа римляните са доставяли вода на 30 километра до Никополис ад Иструм, припомня Христо Иванов.

 

През 1979 година учени са изследвали с лазер римския водопровод и достигнали до извода, че такава точност на денивелацията и продължителност на наклона на водопровода не може да се постигне даже със съвременна техника. „Дядо ми ми е разказвал как навремето до пещерата е идвал цар Борис и е наредил водолази да влязат в нея.

 

Като малък пък посрещахме Людмила Живкова. Заради множеството разкази за пещерата реших да вляза и аз. Стигал съм почти до края, но при един от случаите пропаднах в подземната река и излязох с побеляла коса.

На влизане тя бе черна, а излязох с бели кичури, жена ми припадна, не можа да ме познае.

 

Независимо от горещината тук водата е винаги 6 градуса. Пропаднах надолу и се вкочаних. С последни усилия успях да се захвана и да се измъкна, но от тази авантюра ми побеля косата.

 

Колкото до златото, като легенда се знае, че то е в дъното на една от залите в галерия на пещерата, но има доста капани”, разказва Петко Ганчев – мусинчанин, който живее в близост до мястото. Според кмета на Мусина Христо Иванов иманярският бум в района става, след след като по време на оран трактор изровил с плуга си гърне с римски монети в местността Садина.

 

„Обикалят с металотърсачи и коли, търсят, след като има такъв интерес, значи намират, но няма кой да сподели подобно нещо, защото е незаконно”, разсъждава местният управник. Според него най-много търсачи имало около т. нар. Червена стена.

 

В миналото край нея имало множество вили на римски земевладелци, а самият Иван Асен Втори наредил да вдигнат манастир, в който да живее майка му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 12 бабини съвета, от които се нуждаем и днес: Строй къщата си само на такова място
Next: Има чешма в България, наречена Чешмата на щастието. На лесно място е и от нея тече чудотворна вода

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.