Днес ви представяме много мъдри думи на учителя Петър Дънов за котките:
„Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.“
„Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“.
И казва Учителя: „Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.
Има ли право котката да яде мишката?
Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.
Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.
И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката – казва Учителя – като Буда, статуя: става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност“. Мишката, казва – тя обича движението: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.
Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността – и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас – но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.
И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът – земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.
Днес казах в един разговор – защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори… много е просто:
Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация – но то е за по-ниските нива на съзнание.
Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация – и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!
Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди. Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“.
Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно – и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.
„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не ѝ е нужна по всяко време – а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва.
Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.
Котката вижда и денем, и нощем.
Когато котката спи, нейните уши не спят.
Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.
Ще обясня.
В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава – защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.
Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.