Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите
  • Новини

Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfbfgdnghnhgnhg.png

Фирма „Елванлар“ купува базата на „Формопласт“ в Кърджали, съобщи 24rodopi.com. Двете дружества се споразумели за цената и процедурата по прехвърлянето на активите в „Промишлена зона Юг“.

Подписан е предварителен договор, а всички наематели са получили предизвестия да освободят помещенията.

Притеснени за бъдещето си са и 56 работници, които са ангажирани в основната дейност на „Формопласт“ – производство на инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

През 2022 г. размерът на приходите от основна дейност на „Формопласт“ възлизат на 1 411 хил. лв., като от тях 1 209 хил. лв. са приходи от продажба на продукция, а 202 хил. лв. са други приходи (продажба на материали , основни средства и услуги).

Приходите от лихви са в размер на 27 хил. лв. Общият приход от дейността на дружеството е 1 441 хил. лева. Разходите по осъществяване на цялостната дейност на „Формопласт” АД са в размер на1 526 хил. лв, като от тях разходи за лихви и други финансови разходи са в размер на 14 хил. лева.

„Формопласт“ АД формира отрицателен финансов резултат за 2022 г. от оперативна дейност (преди данъци) в размер на 85 хиляди лева.

Съдружници и управители на „Елванлар“ са Иляс Елван, Текин Елван и Ердоган Елван. Дружеството, което стана известно като подизпълнител на поръчки за „Теклас България“, е със следните дейности:

Производство на изделия от пластмаса, продажба на пластмасови части и изделия за автомобилния сектор, покупка на пластмасови суровини и други чисти необработени или обработени материали и др.

Според неофициална информация базата на „Формопласт“ ще премине в ръцете на „Елванлар“ за около 10 милиона лева. Сделката е от най-коментираните теми в деловите среди в Източните Родопи.

Възбуждащо интереса е „информационно развитие“ на темата именно от бизнеса в Кърджали, според което зад сделката стои лице, което не искало да се афишира като нов голям предприемач.

„Реалният купувач е „Елванлар“, всичко друго са спекулации. Фирмата се развива отлично. През 2016 година фирмата оборотът на фирмата е едва 940 хиляди лева, а три години по-късно вече е близо 12 милиона и е отчетена годишна печалба в размер на 3 100 001 лв.

В последните години се развиват много добре и имат нужда да разширят производството си“, сподели предприемач.

Цялата база на дружеството „Формопласт“ е наследник на легендарния Завод за инструментална екипировка (ЗИЕ).

Дружеството произвежда инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

То е учредено през 1972 год., като завод за инструментална екипировка, поделение на ДСО „Пластмаси и каучук“ към Министерството на химическата промишленост.

От 1988 година ЗИЕ“ Д. Благоев“ става поделение на фирма „Химинвест“ – София (наследник на ДСО „Пластмаси и каучук).

С Протокол № 1 от 23.02.1991 год. на Управителния съвет на „Химинвест“ ЗИЕ „Д. Благоев“ се преобразува в дъщерна фирма „Формопласт“, като юридическо лице към „Химинвест“ – София. Регистрацията се извършва с решение на Кърджалийския окръжен съд от 18.0.1982 г.

С Решение № 1232 от 17.11.1997 год. на Кърджалийския окръжен съд е регистрирана извършената приватизация на „Формопласт“ ЕАД по линия на Масовата приватизация.

„Формопласт“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса.

Общият размер на акционерния капитал на дружеството е 3 798 905 лева. Акции притежават различни фондове, дружества, други физически и юридически лица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни след въпрос в Аз обичам България: Абсолютно неподходящо!
Next: Как да различите истинския зехтин от фалшивия у дома: много е просто, трябва ви само обикновена чаша

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.