Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите
  • Новини

Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfbfgdnghnhgnhg.png

Фирма „Елванлар“ купува базата на „Формопласт“ в Кърджали, съобщи 24rodopi.com. Двете дружества се споразумели за цената и процедурата по прехвърлянето на активите в „Промишлена зона Юг“.

Подписан е предварителен договор, а всички наематели са получили предизвестия да освободят помещенията.

Притеснени за бъдещето си са и 56 работници, които са ангажирани в основната дейност на „Формопласт“ – производство на инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

През 2022 г. размерът на приходите от основна дейност на „Формопласт“ възлизат на 1 411 хил. лв., като от тях 1 209 хил. лв. са приходи от продажба на продукция, а 202 хил. лв. са други приходи (продажба на материали , основни средства и услуги).

Приходите от лихви са в размер на 27 хил. лв. Общият приход от дейността на дружеството е 1 441 хил. лева. Разходите по осъществяване на цялостната дейност на „Формопласт” АД са в размер на1 526 хил. лв, като от тях разходи за лихви и други финансови разходи са в размер на 14 хил. лева.

„Формопласт“ АД формира отрицателен финансов резултат за 2022 г. от оперативна дейност (преди данъци) в размер на 85 хиляди лева.

Съдружници и управители на „Елванлар“ са Иляс Елван, Текин Елван и Ердоган Елван. Дружеството, което стана известно като подизпълнител на поръчки за „Теклас България“, е със следните дейности:

Производство на изделия от пластмаса, продажба на пластмасови части и изделия за автомобилния сектор, покупка на пластмасови суровини и други чисти необработени или обработени материали и др.

Според неофициална информация базата на „Формопласт“ ще премине в ръцете на „Елванлар“ за около 10 милиона лева. Сделката е от най-коментираните теми в деловите среди в Източните Родопи.

Възбуждащо интереса е „информационно развитие“ на темата именно от бизнеса в Кърджали, според което зад сделката стои лице, което не искало да се афишира като нов голям предприемач.

„Реалният купувач е „Елванлар“, всичко друго са спекулации. Фирмата се развива отлично. През 2016 година фирмата оборотът на фирмата е едва 940 хиляди лева, а три години по-късно вече е близо 12 милиона и е отчетена годишна печалба в размер на 3 100 001 лв.

В последните години се развиват много добре и имат нужда да разширят производството си“, сподели предприемач.

Цялата база на дружеството „Формопласт“ е наследник на легендарния Завод за инструментална екипировка (ЗИЕ).

Дружеството произвежда инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

То е учредено през 1972 год., като завод за инструментална екипировка, поделение на ДСО „Пластмаси и каучук“ към Министерството на химическата промишленост.

От 1988 година ЗИЕ“ Д. Благоев“ става поделение на фирма „Химинвест“ – София (наследник на ДСО „Пластмаси и каучук).

С Протокол № 1 от 23.02.1991 год. на Управителния съвет на „Химинвест“ ЗИЕ „Д. Благоев“ се преобразува в дъщерна фирма „Формопласт“, като юридическо лице към „Химинвест“ – София. Регистрацията се извършва с решение на Кърджалийския окръжен съд от 18.0.1982 г.

С Решение № 1232 от 17.11.1997 год. на Кърджалийския окръжен съд е регистрирана извършената приватизация на „Формопласт“ ЕАД по линия на Масовата приватизация.

„Формопласт“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса.

Общият размер на акционерния капитал на дружеството е 3 798 905 лева. Акции притежават различни фондове, дружества, други физически и юридически лица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни след въпрос в Аз обичам България: Абсолютно неподходящо!
Next: Как да различите истинския зехтин от фалшивия у дома: много е просто, трябва ви само обикновена чаша

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.