Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пийте двадесет и пет капки и ще забравите, че ви е боляло нещо! Хубавото е , че е само от натурални добавки
  • Новини

Пийте двадесет и пет капки и ще забравите, че ви е боляло нещо! Хубавото е , че е само от натурални добавки

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
dqwtqwtasbbb.png

Това лекарство ще ви помогне да се отървете от главоболието и да подобрите кръвообращението в мозъка!

При лошо кръвообращение и стесняване на мозъчните съдове много често се появява главоболие . Това причинява много мъки и значително намалява качеството на живот.

Много хапчета не премахват такава болка или я премахват за кратко време. Затова ви предлагаме естествен лек, който ще помогне за подобряване на кръвообращението в мозъка и ще премахне главоболието само за няколко минути!

Много лесна рецепта, която лесно можете да приготвите у дома.

  • Тинктура от валериана 100 мл
  • Тинктура от евкалипт 100 мл
  • Тинктура от божур 50 мл
  • Тинктура от дяволска уста 100 мл
  • Тинктура от мента 50 мл
  • Тинктура от глог 100 мл
  • 1 супена лъжица мед
  • 10 гр джинджифил на прах

Поставете всички съставки в тъмен стъклен съд и оставете на тъмно място в продължение на 25 дни, като периодично се разклаща. След това се прецежда. Препоръчително е да се приемат по 25 капки 2 пъти на ден 30 минути преди хранене (сутрин и вечер).

Много е важно да възстановите силата, здравия сън и да се отървете от ефектите на стреса върху тялото.

Предлагаме ви една много ефективна комбинация от успокояващи билкови тинктури. Фактът, че всички болести са от нервите, е истината. Тези тинктури ще ви помогнат да се отпуснете, възстановите и укрепите нервната система.

  • Тинктура от валериана 100 мл
  • Тинктура от евкалипт 50 мл
  • Тинктура от божур 100 мл
  • Тинктура от дяволска уста 100 мл
  • Тинктура от мента 25 мл

Приготвянето на такава смес не е трудно: смесете всички тинктури в една купа и поставете на тъмно място за две седмици, без да разклащате.

Препоръчително е да се приема 15-20 минути преди хранене три пъти на ден по една чаена лъжичка с питейна вода.

Противопоказания

Не се препоръчва да се използва по време на бременност и кърмене, деца под 12 години, с алкохолизъм, хора, които ежедневно шофират и са алергични към всеки компонент, който е част от сместа.

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка
Next: Куpкумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чepния дpoб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.