Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пирамида със съкровища по-скъпи от злато цери всички болести в Севлиевско
  • Новини

Пирамида със съкровища по-скъпи от злато цери всички болести в Севлиевско

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
pyraramsraisdkasdasoi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Подземна пирамида, подобна на откритите в Босна и Херцеговина, връща здравето в село Петко Славейков! Това мнение изрази пред „Телеграф“ радиестезистът инж. Величко Трифонов.

По думите му тя е вдигната по времето на строежите в Египет или малко по-рано. „Била е предназначена за лечение и производство на енергия. Отдолу има зали с баласт, където е влизала вода и се е получавала на върха енергия, използвана вероятно за битови и други нужди“, каза още той.

„Около 1870 г. входовете на пирамидата са били зазидани, тъй като пролетно време водите по склона са влизали в шахтите й и са акумулирали в галериите голямо ниво, от което в един момент тръгвала приливна вълна, причиняваща големи щети. Затова една пролет местните са закарали 10 волски каруци с непрана вълна. Нахвърляли са отгоре камъни, тръни и са запушили входовете.

Когато навремето слагаха мобилната антена под върха идваха специалисти с геодезична апаратура. Пред наш земляк един от тях е казал, че отдолу сигурно има неща, по-скъпи от златото. Какво са показали снимките на уредите никой не знае“, добави инж. Трифонов.

Ето какво каза още радиестезистът и експерт по метафизични явления пред „Телеграф“:

– Инж. Трифонов, какви тайни крие село Петко Славейков?

– Според мои, а вече и на други колеги проучвания в селото има подземна пирамида като откритите в Босна и Херцеговина от проф. Семир Османагич. А нейните тайни са като на всички подобни градежи, пръснати по цял свят – Босненските, Пиротската, Мачу Пикчу, пирамидата на слънцето в Мексико, както и най-известните – в Египет край Гиза. Те са нашата връзка с Космоса.

Така че, за да отговоря на въпроса ви, трябва да започна от източника на всички тайни – нашия изначален дом – Вселената. Тя е една вечност, в нея всичко видимо и невидимо се появява, съществува и угасва в един непрестанен кръговрат. Но все повече напоследък и сред учените се насажда мнението за онова, което индийската митология например отдавна говори, че имаме не една, а много вселени (мултивселена).

– Факт е, че митологията удивително напомня модерните космологични теории, но не е ли време вече да се появят и по-солидни доказателства?

– Според мен доказателства има, но се прикриват, тъй като човекът не е готов. Ето едно такова доказателство случайно дойде от снимка на телескопа „Хъбъл“. Тя беше засекретена дълги години от НАСА по нареждане от най-високо място и едва наскоро благодарение на съвестен служител видя бял свят. Бе наречена Градът на Бога или Рая, защото на нея се виждаше една Мегаструктура – космическо тяло, което не може да е плод на светлосенки или илюзия.

В сравнение с него Земята би изглеждала като прашинка. Счита се, че нашата слънчева система се е появила при Големия взрив преди 13,7 млрд. години. С помощта на моето радиестезично махало аз установих и други интересни факти.

– Какво по-точно визирате и каква е връзката на т. нар. Рай с вашето село?

– Бях започнал да ви разказвам, че Големият взрив е предизвикан от това тяло, наречено Рая, откъдето и ние сме произлезли. То посява условията за живот, тъй като представлява своего рода магнит със силови линии. От него излиза материя, която по формулата на Айнщайн лети с енергия, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат.

Така са образуват първо слънцата, а после по техните силови гравитационни линии се формират и подреждат планетите и по-малките луни. След това идва периодът на изстиване и накрая започва заселването. Конкретно в нашата система е имало три места с условия за живот – Сатурн, Марс и нашата планета Земя.

Но това, което в момента наблюдаваме на Земята, като процеси с природни катаклизми, замърсяване, вече се е случило на Марс. Когато цивилизацията там е достигнала висок етап на развитие, виждайки, че планетата им вече става негодна за живот, започва да се разселва в други звездни системи. Една част от тях са дошли на земята.

Високо в Хималаите заради необходимостта от ниски температури извънземните са създали лаборатории за обогатяване на генетичния фонд. Там са кръстосвали местни животински видове, и по-специално маймуни, със свои извънземни гени.

Проф. Мулдашев в своите трудове говори за 5 такива лаборатории. Сетне с кивоти са пренесли генетичния материал към по-топлите води надолу. Неслучайно река Ганг е наричана Майката на света, тъй като от нея е тръгнал животът.

Според мои метафизични изследвания пирамидите са дело именно на тази извънземна цивилизация, дошла от Марс.

Тя е минала нивото на въглеводородните горива, тъй като ни предшества милиони и милиарди години в развитието си. Използвайки своите фантастични технологии в комбинация с ресурса на планетата ни, марсианците са строили пирамиди като бази – станции за производство на енергия и хранилища за генетичните банки.

– А откога датирате хипотетичната подземна пирамида под вашето село?

– Тя е вдигната по времето на строежите в Египет или малко по-рано. Била е предназначена за лечение и производство на енергия. Отдолу има зали с баласт, където е влизала вода и се е получавала на върха енергия, използвана вероятно за битови и други нужди.

– А кое ви дава основание да считате, че отдолу на склона, наричан Калето, има такива древни и фантастични от днешно гледище градежи?

– Още от турското робство са запазени спомени, че там е имало входове към подземни галерии. Говорил съм със собственика на горските имоти, който от своя страна има информация от баща си, а той пък от дядо си. Така научих, че преди Освобождението е намерена карта в архива на османския паша, направена върху козя кожа. Сега тя се намира в Истанбул, пренесена от изселници. Но аз видях нейно копие.

Схемата показва напречен разрез на пирамидата, а бележките са на латински език (вероятно е правена още от римляните), над които има превод на турски.

Около 1870 г. входовете на пирамидата са били зазидани, тъй като пролетно време водите по склона са влизали в шахтите й и са акумулирали в галериите голямо ниво, от което в един момент тръгвала приливна вълна, причиняваща големи щети. Затова една пролет местните са закарали 10 волски каруци с непрана вълна. Нахвърляли са отгоре камъни, тръни и са запушили входовете.

Когато навремето слагаха мобилната антена под върха идваха специалисти с геодезична апаратура. Пред наш земляк един от тях е казал, че отдолу сигурно има неща, по-скъпи от златото. Какво са показали снимките на уредите никой не знае.

– Има легенди за камъни с отпечатъци на извънземни крайници с по три пръста по склона. Вие виждали ли сте такива?

– Бившият кмет, който почина, ми е споделял, че наистина е имало камъни със странни отпечатъци и стъпки. Но едно време те са помислили, че това са нишани за имане. Така са разбили камъните с кирки, за да дирят под тях злато, а то нищо е нямало, тук-там фосили.

Всъщност цялото Севлиевско поле преди хиляди години е било езеро – днес могат да се видят черупки на миди горе по скалите. След едно голямо земетресение, като това сега в Турция, дето беше, се е отцепила планината и езерото е изтекло. Като е излязла лавата, тя е хванала като в капан подводните обитатели и от водата бързо се е охладила. Такава обстановка вероятно заварват извънземните при първите им експедиции до Земята.

– За вашия район има и доста интересни предания, че тука е заровено съкровището на цар Иван Шишман. Откъде тръгват тези легенди?

– Когато Иван Шишман бяга от Търново със своята свита, с жена си и сина Фружин, напред винаги е вървял някакъв отряд, за да разузнава дали е безопасно. Тогава една част от турците са минали през Троянския проход към крепостта в Никопол. Друга османска част е минала Еленския Балкан, за да обсади Търново.

Най-вероятно, когато царските хора са стигнали в подножието на нашата планина между Севлиево и Ловеч (по стария път от Търново за София), са се натъкнали на опасността. Пътят минава през село Къкрина, което е само на 5-6 км от нас. И къде да се скрие царската свита, най-удачното място са били галериите на пирамидата. Неслучайно после бяха намерени в близост фиалии и златни накити.

– А как се чувстват хората в здравословен аспект в този район?

– От личен опит ще ви кажа, че много от болестите, които имах излекувах горе на върха. За мен като радиестезист обяснението е следното. Нашето здраве се крепи на 3 основни стълба: вода, храна и енергия. Когато тия три неща не са в необходимото съотношение, започваме да боледуваме. По време на пандемията от Ковид-19 мястото бе изключително благодатно за изцеление, защото горе атмосферата се озонира, а това помага на тялото да се справи с вируса.

Мога да кажа, че пациентите от голямата белодробна болница в Радунци биха имали голяма полза. Според източната медицина човек има 7 енергийни центъра, наречени чакри. През тях енергията влиза и започва да изцелява свързаните с тях органи и системи. Терапията се състои от поне 2 часа стоене горе. Аз съм прекарал инсулт. От него имах аритмия и високо кръвно и всичко това отшумя.

– Какво ви споделят хората, които вече идват във вашето село за туризъм или природолечение?

– Колкото и куриозно да звучи на някои, но идват хора за всякакви болести. Доста заможен българин, който работи в Швейцария, дойде само за една събота и неделя. Разказа ми, че хванал някакви болести от химикалите, с които работил на младини.

Преди време една жена бе дошла от София с оплакването, че не могат с мъжа й да имат деца. Наскоро по друго семейство тя прати вест, че вече имали рожба.

За мен всички болести са свързани с неправилното протичане на енергиите в нашето тяло. А горе се получава енергиен душ, както го наричат японците. Той хармонизира нашите чакри, отделно имунната система се стимулира да се отърси от отровите и тялото отново започва да взаимодейства на биоенергийно ниво с природата и Космоса, от който сме частица всички ние и планетата, която обитаваме.

– Вашето село бе посетено и от покойния Богомил Герасимов, който бе експерт по пирамидите. Той какво установи на място?

– Той е идвал 4 пъти и бе възхитен. Според него подземната пирамида в село Петко Славейков е една от най-мощните на наша територия. Той също казваше, че голяма част от тези пирамиди са били строени с цел добив на енергия, като нашите електроцентрали, и за изцеление.

Герасимов обаче бе разочарован, че българите оставаме Томаневерници по отношение на невероятните ползи от древните градежи. Но освен него и други изследователи са идвали. Например един ден пристигнаха двама професори от Испания. Те споделиха, че са обиколили доста места в това число и Мачу Пикчу в Перу. Разказаха, че са проучвали как в непристъпни местности са градени по 2000 тона камъни.

– Как се е случвало това строителство без съвременните технологии?

– Това е най-важният въпрос – как са строени тези пирамиди както над земята, така и онези все още скрити под нея. Наистина в древността не са ползвали кранове. Но и съвременната техника трудно би се справила. Така че теорията за някакви скрипци и роби трудно издържа.

Според мен както човешкото тяло, така и всичко около нас има енергийна обвивка, наречена аура. Ако човек е развил на 100% възможностите на своя мозък, може да взима тази обвивка и чрез мисълта си (телекинеза) да премества големи каменни блокове сякаш са леки като балон, преодолявайки земното притегляне. Марсианците са знаели как да задействат тези мозъчни центрове. А може да са имали и някаква друга технология, която за нас е все още загадка.

– Последно да ви попитам, защо селото ви носи името на големия поет и политик Петко Славейков?

– Славейков е родом от Трявна, а е учителствал в Ловеч. Неговият правнук ми разказваше, че когато е пътувал по този маршрут, редовно е преспивал в хана на ходжата в нашето село.

Големият българин е бил много голям сладкодумец и по цяла вечер е занимавал местните с различни истории от политика до легенди, предания и фолклор. Заради неговия дар да разказва истории тукашните хора са го нарекли Чурулик Петко. През 1934 г. при преименуването на селището е решено то да бъде кръстено именно на него.
Това е той:

Инж. Величко Трифонов е бивш директор от индустриални предприятия в Севлиево и Габровско

Една катастрофа през 1996 г. променя живота му и той тръгва по духовен път на развитие

Понастоящем е радиестезист и експерт по метафизични явления

Занимава се с природолечение чрез кристалотерапия и биоенергия, радетел е за природосъобразен начин на живот с използване на енергийните центрове на България

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невена Коканова завела виртуоза Васко Василев на врачка, актрисата променила живота му
Next: Откъде идват болестите? Не ми се варваше, но опитах. Промених живота си и се излекувах сама. Прочетете и се убедете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.