Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиратското съкровище на нос Калиакра: Имането чака затрупано в пещера под водата
  • Новини

Пиратското съкровище на нос Калиакра: Имането чака затрупано в пещера под водата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
kalasidkasodaskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да се отиде на нос Калиакра през зимата, не е много умна идея, тъй като вятърът направо свири по ребрата на посетителите.

Всъщност това е едно от най-ветровитите места на Балканите, сочат метеорологичните данни. Но ентусиастите знаят, че по всяко време на годината магическото усещане там си е все така силно.

Друго си е през лятото, когато работи и музеят, уреден в една от пещерите.

Тогава не спира и глъчката в кръчмата, която се намира в другата, където е прохладно, бирата е студена, а мастиката – ледена.

На по-любознателните туристи служителите на музейчето могат да разкажат куп истории, включително и за пирати и техните съкровища.

А съкровища са открити, както и чакат да бъдат намерени, само дето има един сериозен проблем – голяма част от носа е на военните, които не дават ни пиле, ни археолог да кацне в базата им.

Това, което и до днес предизвиква мечтания, е намирането на митичното съкровище на македонския цар Лизимах.

След смъртта на Александър III Велики през 323 г. пр.Хр. именно Лизимах наследява управлението на земите на Балканите, стигащи и до Калиакра.

Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на I век пр.Хр., Лизимах струпал войските си в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население.

Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си царят донесъл там и още нещо – своите несметни богатства.

Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Според местни броят на тези пещери е над сто.

Има и още нещо – много е възможно тайното място, където е скрито имането, днес да е под водата, а входът да е замаскиран освен от самия Лизимах и от морето през всичките тези изминали векове.

Владетелят сам бил и пират, който плячкосвал не само по море, но и на сушата, като най-много от набезите му плачели в Калатис, днешна Мангалия в Румъния.

Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в IV век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от племето тиризи. Оттам идва и името на селището – Тиризис.

Самите те също трупали „спестявания“ с морско разбойничество не само според легендите, ами защото при археологически разкопки са намерени различни монети, идващи от далечни страни.

Известно име е това на Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират.

Посредници, приятели и „перачи на пари“ му били не кои да е, а микенците, казват историци.

Тук Орфей се научил да свири

Орфей, известно е, произхожда от Родопите, но легендите в Добруджа твърдят, че именно на днешна Калиакра и край Яйлата той се е научил да свири на лира и цитра от морските и полските птици и прибоите.

Дори си направил лира от рогата на сръндак.

Магическият певец започва да проповядва чудесата на Дионис, тук се развива и култът към Кибела – това се случва още през бронзовата епоха.

Орфей се оказва, че не е бил кротко агне, ами е участвал в пиратската експедиция за Златното руно, откраднато от грузинския цар.

Гърнето с жълтици на Сюлейман Великолепни

Щастието да намери гърне, което е пълно със злато на султан Сюлейман Великолепни от XVI век, се усмихва през 2018 г. на доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей.

Съкровището е открито в сграда във вътрешния град на нос Калиакра. Преди това на същото място са открити нефритен елемент от колан и обков за книги.

След преброяването се установява, че гърнето съдържа 28 златни монети над 860 сребърни и 11 масивни златни обеци.

Това я прави най-значимата находка, откривана някога на Калиакра, казва директорът на историческия музей в Каварна Пенко Георгиев пред bgdnes.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бандити разбиха прозорец и задигнаха 400 000 лева от нотариус в Перник
Next: В Гърция спират да купуват млечни продукти заради високите цени

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.