Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
„Тодор Живков беше женен, преди да срещне Мара Малеева. Той дори вече имаше дете от друга жена – това дете е Людмила Живкова“.
Шокиращото твърдение е на писателката Мария Мочурова. В книгата си „Аз, великденското яйце“ тя разказва истински случки от живота си, свързани със срещи с известни личности.
„Всичко, което съм написала в тази книга, е вярно“, каза пред вестника Мария Мочурова. Тя е съпруга на покойния вече писател, поет и драматург Атанас Мочуров.
Мочурова цял живот е отдадена на литературата, тъй като преподава 35 години в училища в страната, а сега е пенсионерка и живее във Варна.
Сензационните си разкрития писателката прави, след като описва разказ на Георги Митев, човек, който дълго време приютява Мара Малеева и Тодор Живков в квартирата си.
„Когато се влюбва в Мара и решава, че тя ще е неговата спътница в живота, младият Живков се разделя с майката на Людмила и се жени повторно.
За това говорят помежду си и хората от Правец, но никъде не е съобщено официално“, твърди Мочурова, цитирана от вестник „България днес“.
Тя припомня, че според официалната версия Мара Малеева и Тодор Живков се женят през 1938 г., но интересното е, че доста години от техния живот се губят или се премълчават.
„Докторката и Тодор Живков се женят през 1938 г., а в биографията на Людмила пише, че е родена 1942 г.
Излиза, че младото семейство четири години нямат деца. Д-р Мара Малеева работи и в село Дъскот, община Павликени“, коментира Мочурова официалните данни.
Тя твърди и че преди време се запознала с възрастна жена от Правец, която й споделила, че баба Маруца, майката на Живков, била много властна и го оженила за съседско момиче, което тя харесвала.
Родило им се момиче – Людмила, през 1942 г. и тогава той отива печатар в София, работи там, запознава се с абсолвентката Мара Малеева, която завършва медицина, и двамата се залюбват.
Бившият Първи вече бил влязъл в комунистическата партия и смятал, че докторката повече му отива. Освен това бил много влюбен в нея.
А как става запознанството на Мария Мочурова с Георги Митев, който й разкрил сензацията за първата жена на Живков, разказва самата тя в книгата си.
„Работех в Павликени като учител по литература в Средно професионално техническо училище по машиностроене.
Съпруга ми Атанас Мочуров пък назначиха в гимназията в града.
Един ден от отдел „Просвета“ по училищата изпратиха нареждане във връзка с патриотичното възпитание на подрастващото поколение да се издирят бивши партизани, активни борци и други комунистически деятели и с тях да се проведе среща.
Тя трябваше да се осъществи в часа на класния ръководител. Директорът предложи да поканим Георги Митев от село Дъскот, приютил другаря Тодор Живков в най-мрачните дни на монархофашизма.
Отидохме да разговаряме с активния борец Георги Митев в дома му, за да се съгласи да дойде да разкаже пред ученици и преподаватели за срещата си с Живков. Тогава той ходеше по заводи, където го викаха да разказва за Живков.
В часа на класния ръководител натъпкахме учениците от всички класове в салона. Всички бяха насядали по дюшеците и се заслушахме в думите на увлекателния разказвач. Георги Митев бе словоохотлив, изправи се усмихнат и заговори с приятен глас:
„Роден съм през 1910 г. в село Дъскот. Учих до трети, днешния седми клас. Баща ми ме спря. Няма пари за града и тръгнах с него по къра. Родителите ми рано си отидоха и със съпругата поехме грижите за земята.
През пролетта на 1943 г. в село дойде младата лекарка Мара Малеева, завършила в София, и се настани на квартира в нашата къща. Хората бързо я обикнаха, без почивен ден преглеждаше в амбулаторията, а през нощта ходеше по домовете.
Не мина и месец и една вечер доведе младо, възнисичко момче. Представи го като Тодор Живков, неин годеник от село Правец, печатарски работник. Сутрин докторката отиваше при своите болни, ние с жената на нивата, а гостът оставаше сам вкъщи.
Нямаше никаква работа, пък и не търсеше и затова реших да дойде с мен и да се поразходи на теферич. Дадох му да обуе цървули и го поведох към нивата с жито, потънала в плевели. Показах му, бързо схвана и след себе си не остави нито стрък паламида.
Времето уж слънчево, подухва лек ветрец, хапнахме каквото жената е сложила в бохчата, но следобед от север небето се задъни, задуха студен вятър и изведнъж рукна като порой. Тошата се оказа хитро момче.
Без много да му мисли, още като запръска, съблече всичко от себе си, остана само по долни черни гащета, сви си дрешките на топка и легна върху тях.
Бурята отшумя, от мен течеше като из ведро, а моят помощник, ухилен до уши, само си пообърса мокрия гръб и си облече дрехите, които запази сухи.
Продължихме да търгаме бурените от изкласилото жито и той, без да го подканят, се разприказва. Майка му, баба Маруца, рано го задомила за кротко съседско момиче, родило им се и дете – Людмила, вече на годинка, но нещо не го свъртало в село.
В печатарското училище се увлякъл по социализма и го приели в Работническия младежки съюз, а с докторката имали симпатии още преди да се задомят. Обявил на другарите, че минава в нелегалност, и се озовава в Дъскот при Мара.
За това, че приютих другаря Живков в дома си и като негов ятак, след 9 септември ме удостоиха със званието „активен борец“. Вече съм пенсионер и винаги с готовност се отзовавам, където ме поканят да споделя моите спомени.
Заради тази публична дейност си навлякох гнева на секретаря на Окръжния комитет на партията във Велико Търново Димитър Стоянов. Той не спира да ме заплашва, защото това, което разказвам, е в пълно противоречие с официалната биография на Тодор Живков.
Убеждава ме, че д-р Мара Малеева е единствената му съпруга и Людмила е първото им дете.
А моите набори от село са още живи, всички помнят, че докторката дойде мома в Дъскот през пролетта на 1943 г., а в биографията на Людмила пише, че е родена 1942 г.“, разказал Митев.
„Пак искам да кажа, че в моята книга всичко е истина. Докато в биографията на Тодор Живков и в тази на Людмила няма писани такива неща“, подчертава Мочурова.
Наистина официалната биография на бившия Първи е различна. Той се запознава със съпругата си Мара Малеева и се жени за нея през 1938 г. Людмила Живкова се ражда на 26 юли 1942 г., а по-късно – на 5 юни 1952 г., и брат й Владимир.
Жени Живкова: Твърденията са неверни
„Това са неверни твърдения. Не знам защо тази жена говори това“, е само краткият коментар на дъщерята на Людмила Живкова – Евгения Живкова.
Самата тя през април откри музейна колекция с ценни вещи на фамилията си в село Дъскот.
Сред тях са сервиз за кафе с инициалите на Тодор Живков, дарени му през 60-те години на миналия век в Карлови Вари, и кристална чаша, подарък от Залцбург.
Те са подредени сред експонатите в Общоисторическата обществена колекция, създадена в две от стаите в бившата здравна служба в Дъскот.
Именно в павликенското село нейната баба д-р Мара Малеева започва работа като участъков лекар, а малко след това там се установява и Тодор Живков.
Мария Мочурова: Не е и помирисвал отряда „Чавдар“
Имате ли доказателства за твърденията си в книгата, г-жо Мочурова?
Абсолютно. Живи са още част от тези, които са го видели. Умряха варненските писатели, които до един си хвърлиха партийните книжки в шадравана. Кольо Семов, Михаил Михайловски, Атанас Стоев, само моят човек – съпругът ми Атанас Мочуров, остана жив до 92, той почина миналата година.
Георги Митев, ятакът, който разказва историята на Тодор Живков, как не е бил пратен в лагерите, ако е говорел тези неща публично?
Ооо, той е дебела глава, дори си кореспондираше с Хрушчов, как така ще го вкарат в лагерите?! Всички тогава трепереха от Хрушчов.
С наследниците на Живков говорили ли сте по този повод?
Не вярвам да ги интересуват тези твърдения. Евгения Живкова се интересува от бизнес и от мода.
Твърдите, че Мара Малеева не е майка на Людмила Живкова?
Ами така е, всички го знаят това. Когато бях в болница преди 15 години, там една лекарка довела майка си от Правец и с нея лежахме легло до легло, та тя ми разказа: „Баба Маруца още живее със старата си снаха. Тодор Живков, каза, я заряза, а баба Маруца гледа Людмила и снаха си. И не я пуска да си замине“.
1943 година Мара Малеева е лекарка в Дъскот и тогава тя довежда Тодор Живков, който е напуснал семейството си като печатар и се обявява за нелегален. А пък има една много знаменателна снимка, където отрядът „Чавдар“ слизат в София и Тодор Живков се здрависва с всички. Той не е помирисвал отряда „Чавдар“ с Добри Джуров.
Това е вярно. На 90 градуса се здрависа с всички партизани. Това не беше на 9 септември, а на 10 септември следобед. Тогава Тодор Живков се запознава с партизаните от отряда „Чавдар“. Всички познавам от книгата и всички съм описала с истината. Аз съм свидетел на три политически строя – монархофашизъм, социализъм и лъжовна демокрация в момента. Истината е жестока, убийствена, травмираща, а лъжата е единствено благородна.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: