Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмото, което нажежи мрежата до червено: Върнах се в България след 12 г – Бог да пази родителите и семействата ни
  • Новини

Писмото, което нажежи мрежата до червено: Върнах се в България след 12 г – Бог да пази родителите и семействата ни

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
seemeeisitoatoa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След 12 години емиграция далеч от семейството и рожбите си, взех решението да се върна в родината си и да започна реализация и доколкото мога да предам натрупания си опит.

Но за шест месеца престой в България си зададох въпроса – аз със самолет ли кацнах или с машина на времето? Върнах се с идеята, че вече не сме 1994-та и че няма Соц… Но отново е „НО“… Положението е много по-зле дори от 1994-та, поне тогава се знаеше кой кой е. По-зле от прехода, който уж беше за добре…

Още има „мутри“ по нощните заведения, но „мутри“, самопровъзгласили се за “бизнесмени“. С ланец, който сякаш го е изровил от Тракийското съкровище, с охрана от 5 човека, които държат под око дали сервитьорът е донесъл правилното количество салфетки.

Разбрах, че ако не си човек на някой, няма как да постигнеш целите си. Или ако нямаш човека и си що-годе добре изглеждаща жена, трябва да си легнеш с някой чичко и вече си назначен на пробен период един месец!

Никой не го интересува колко чужди езика владееш или с какво образование си.

Разбрах, че кражбите не са намалели, а обратното. Превърнало се е в спорт, като се чупят рекорди. Краде се от най-ниско до най-високо ниво в държавата. Разбрах, че ако не приличаш на кукла барби не можеш да се котираш никъде. И в крайна сметка – всяка втора е идентична с другата, защото е явно, че пластичният хирург е един! Разбрах, че сме държавата с най-много Миски на глава от населението!

Разбрах, че не мога да отговоря на 11-годишната си дъщеря на въпроса: – “Мами, защо и на теб не ти подаряват апартамент и кола, а ходиш на работа и сме разделени, за да ги имаме тези неща“? Въпрос, подбуден от поредното риалити предаване по национален ефир. Разбрах, че всички тези риалити предавания промиват мозъците на подрастващите.

Няма да цитирам предавания – но от тези риалити предавания се раждат момичета за двукратна употреба!Разбрах, че няма смисъл да инвестираш 5 години в образованието си, просто отиваш и си купуваш диплома.
Разбрах, че ако не си ВИП значи не си интересен. Разбрах, че в България има най-много педофили на свобода, след като на 13 годишно дете му е позволено да ражда! Но да! и тук отговорът е ясен – Мешерето е по-силно от наказателния кодекс на България, защото МЕШЕРЕТО е решаващо за парламентарните, президентските и кметски избори!

Разбрах, че когато си пусна новините в 19:00 часа ще науча поне за два смъртни случая, причинени от бързи коли!

Разбрах, че манталитетът и мисленето на моите сънародници не са променени – дано не обидя някого, но има ли обиден значи е ясно, че не е променен! Разбрах, че аз не мога да оцелея и да се реализирам в тази държава за пореден път!

Разбрах, че билетът ми ще е отново еднопосочен за обратно връщане в нормалния свят. Свят, където няма показност и всичко което постигаш, го постигаш със знание и много труд, защото там, където съм била 12 години, хората вече са в 23 век. И всички са равни! Разбрах също, че ще има много засегнати след прочитането на всичко това… Но защо ли ще са засегнати? Защото някой ще се разпознае в написаното от мен! Радвам се, че разбрах на време всичко!

НЕКА БОГ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И НАШИТЕ РОДИТЕЛИ И СЕМЕЙСТВА!“

Това е отвореното писмо до медиите в България на „Мисис България“ Ана Иванова. Тя живее от години в Монако и е член на партията на френския президент Оланд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Работодатели масово започват да повишават заплатите-Ето в кои сектори най-много
Next: Мика Зайкова: Мирише на далавери! Ситуацията в страната е кошмарна, България ще потъне в мизерия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.