Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота
  • Новини

Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
rakjenaistoriq.png

„Понякога сме недоволни от живота. Кубчетата любов, работа и финанси никога не са в перфектен ред. Но трябва да осъзнаем и да променим перспективата. Това, което имаме, вместо всичко, което нямаме.

Холи Бучер, 27-годишно момиче от Австралия, написа едно докосващо писмо в деня, преди да умре от рак. Тя имала саркома на Янг, рядка форма на рак, която най-често засяга младите хора. Холи написа отворено писмо за всички неща, които научи по време на тази тежка битка.

От 365 Новини решихме, че ще Ви бъде полезно да го прочетете и да размислите какво всъщност имаме:

„Странно е да разберете и да приемете, че сте осъдени на смърт само на 26 години. Това е едно от онези неща, които пренебрегвате. Дните минават и просто се надявате, че ще продължат да идват, стига неочакваното да не се случи. Винаги съм си представяла как ще остарея, с бръчки и сива коса, вероятно причинени от красиво семейство с много деца, което планирах да изградя с любовта на моя живот.

Не изпускай тези оферти:

Обичам го толкова много, че боли. Това е живот, крехък, скъпоценен и непредсказуем и всеки ден е дар, който ни е дал право. Сега съм на 27 години. Не искам да ходя. Обичам живота си. Щастлива съм. Дължа го на любимите ми хора. Но контролът не е в ръцете ми.

Не започнах да пиша тази бележка „Преди да умра“, за да се страхувам от смъртта, харесвам факта, че пренебрегваме неминуемостта й.

Освен ако не искам да говоря за това и да се отнасям към нея като табу тема, която никога няма да се случи на никого от нас … Това ми е малко трудно. Просто искам хората да спрат да се грижи за малките, незначителни стресове в живота и да се опитат да помнят, че всички имаме същата съдба след всичко, така че трябва да направите всичко, което можете да направите времето полезно и прекрасно, без глупости.

През последните месеци имах много време да мисля за живота. Разбира се, в средата на нощта, когато тези обикновени неща най-често идват в главата ми.

В моменти, когато се сещам за смешни неща и забавни неща, просто мисля, че има някой, който е изправен пред реални проблеми. Бъдете благодарни за малката част от вашите проблеми и ги преодолейте. Добре е да знаете, че нещо е досадно, но се опитайте да не го носите наоколо и да окажете негативно влияние върху други хора.

След като направите това, излезте и вдишайте дълбоко чист въздух дълбоко в белите дробове, вижте колко красиво е синьото небе и колко зелени са дърветата. Всичко е толкова хубаво. Просто помислете колко щастлив сте, за да можете да направите това – да дишате.

Възможно е да останете в лош трафик днес или да спите зле, защото красивите ви бебета ви държат будни или фризьорът ви е подрязал косата. Вашите нови изкуствени нокти може да са се счупили, гърдите ви са твърде малки или имате целулит на бедрата и стомаха. Нека всички тези глупави неща да си отидат …

Кълна се, че няма да мислите за тези неща, когато е вашият ред да си тръгнете.

Това е толкова незначително, когато гледаш живота като цяло. Виждам как тялото ми пада пред очите ми и не мога да направя нищо за него и бих искала да имам поне още един рожден ден или Коледа със семейството си, или просто още един ден с моето момче и куче. Просто още един.

Чух хора, които се оплакват от това, колко ужасна е тяхната работа или колко е трудно да работят. Бъдете благодарни, че сте физически способни да го направите. Работата и упражненията могат да изглеждат като тривиални неща … докато тялото ви не ви пречи да го направите.

Опитах се да живея здравословно, всъщност това може би е била най-голямата ми страст. Разчитайте на доброто си здравословно и функционално тяло, дори и да не е с идеален размер. Грижете се за него и осъзнавай колко прекрасно е то. Преместете се и яжте здравословни храни, но не се обсебвайте с тях.

Не забравяйте, че има повече аспекти на доброто здраве, отколкото само физическото тяло … Вие работите еднакво силно, за да намерите умствено, емоционално и духовно щастие. Така ще разберете колко незначителна работа е перфектното изобразяване на социалните мрежи. Докато сме на темата, изтрийте всеки потребителски профил или страница, която, когато удари стената Ви, ви кара да се чувствате зле за себе си. Приятел или не …

Бъдете благодарни за всеки ден, без болка и дори за дните, когато не се чувствате добре, поради настинка, болки в гърба или изместена китка, приемете лошото и бъдете благодарни, че не е опасно за живота и ще си тръгне.

Почувствайте по-малко хора! И помагайте един на друг. Хайде, хайде, оставете го. Вярно е, че сте по-щастливи, когато правите неща за другите, отколкото когато правите неща за себе си. Иска ми се да направя повече. След като се разболях, срещнах най-красивите хора и бях получател на най-предпазливите думи, изпълнени с любов и подкрепа от моето семейство, приятели и непознати. Никога няма да забравя това и завинаги ще бъда благодарна на тези хора.

Странно е да имаш пари, които да прекараш в края … когато умираш. Не е време да излизате и да купувате неща, които обикновено купувате, като например нова рокля. Накара ви да мислите колко глупаво е да вярвате, че си заслужава да изразходвате толкова много пари за нови дрехи и предмети в живота.

Купете нещо на приятеля си, вместо нова рокля за себе си, козметичен продукт или бижута за следващата сватба. Никой не се интересува, ако носите същото нещо два пъти. Това е добро усещане да се раздават. Дайте на любимите си хора хранене или по-добре да ги подготвят за вас. Накарайте ги с кафе. Купете цветя, или свещи и им кажете, че ги обичате, когато ги дадете на тях.

Оценете времето на другите хора. Не ги оставяйте да чакат, защото сте лоши в организирането на времето. Пригответе се по-рано и оценете това, което вашите приятели искат да прекарат времето си с вас, без да стоят сами. Плюс това ще получите повече уважение.

Тази година с моето семейство се съгласихме да няма подаръци, въпреки че нашата елха изглеждаше тъжна и празна (почти щях да умра в Коледната нощ), беше толкова хубаво, че за хората няма натиск да купуват и труда бе положен в писане на красиви картички един за друг. Плюс това, представете си, че семейството ми се опитва да ми купи подарък, знаейки, че ще остане с тях … странно!

Може да звучи странно, но тези картички означават много повече за мен, отколкото всеки импулсивно купен подарък. Подаръците не са необходими за значителна Коледа.

Използвайте парите си за опита…

Или поне не се отказвайте от преживяванията си, защото харчите всичките си пари за материални неща. Направете усилие да направите това пътуване до плажа, който отлагате непрекъснато. Поставете краката си във водата и пръстите в пясъка. Намокрете лицето си със солена вода. Излезте в природата. Опитайте се да се насладите и да се насладите в моменти, вместо да ги преследвате на екрана на телефона си. Животът не трябва да живее на екрана, нито да прави перфектната снимка … насладете се на този миг, хора!

Един реторичен въпрос. Заслужава ли си няколко часа, които губите, когато правите косата и грима си всеки ден или всяка нощ, преди да излезете? Никога не съм разбрала това за жените.

Станете рано и слушайте птиците, виждайте най-красивите цветове, които слънцето прави, когато се издига. Слушайте музика … Наистина слушайте. Музиката е терапия.

Говорете с приятелите си. Пуснете телефона си. Добре ли са те? Пътувайте, ако имате желание, не пътувайте, ако нямате. Работете, за да живеете, не живейте на работа. Правете неща, които правят сърцето ви щастливо. Яжте торта с нулева грижа за съвестта. Кажете „не“ на неща, които не искате да правите.

Не чувствайте натиск да правите неща, които другите смятат, че трябва да се направят за щастлив живот. Може би искате посредствен живот и това е добре. Кажете на близките си, че ги искате всеки път, когато имате шанс и ги обичате с всичко, което имате.

Също така, не забравяйте, че ако нещо ви кара да сте нещастни, имате силата да го промените – в живота или любовта или където искате. Имате смелостта да правите промени. Не знаете колко време имате в тази страна, затова не губете чувството, че сте нещастни.

Както и да е, това е само съвет от младо момиче. Приложете го или го игнорирайте така или иначе, не ме притеснявате! О, и едно последно нещо, ако вършите доброта за човечеството (и за мен) и започнете редовно да дарявате кръв.

Ще се почувствате добре, плюс ще спасите животи. Мисля, че се пренебрегва, тъй като всяко дарение спестява 3 живота. Това е огромно влияние, което всеки човек има и процесът е много прост.

Даряването на кръв живот означава за някого, огромен брой торбички ми помогнаха да живея още една година – година, за която ще бъда завинаги благодарна което преминах на страната със семейството, приятели и кучето. Година, в която имах някои от най-добрите моменти в живота си. …

Докато не се срещнем отново. “ Хол

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трима са убили 21-г. български студент от Варна
Next: Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.