Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писъци на варненския плаж заради страшна трагедия
  • Новини

Писъци на варненския плаж заради страшна трагедия

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
srhfghfhsfwdw.png

Бурното море през почивните дни взе две жертви във Варна.

В събота на „Слънчев ден“ вълните погубиха 30-годишен български турист, решил да поплува въпреки червения флаг, а в неделя край вълнолома във Варна се удави 12-годишно дете, съобщава “Труд”.

Сестра му потърсила за помощ спасителите на Южния плаж. Двете деца били на плаж без възрастен придружител.

„Четирима колеги откриха тялото отнесено от мъртвото течение на 500 м навътре. Спасихме и над 10 души, пренебрегнали забраната за къпане“, разказа старши спасителят на градския плаж Георги Есов.

Той благодари на колегите си Николай Граматиков, Добрин Добрев и Мария Колева. Единствената дама в състава в неделя извадила от мъртвата хватка на морето чужденка. Щом се свестила, жената я заплашила със съд.

„За първи път от 30 г. чакам с нетърпение сезонът да свърши. Хабим прекалено много нерви, а летовниците стават все по-некултурни – ругаят ни, че им пазим живота. Няма и плажна полиция, за каквато апелираме от години“, посочи Есов.

За същото настоява и шефът на плажните медици д-р Иван Иванов. Той обясни, че и в курортите през уикенда е имало много инциденти и скандали.

В болница бил откаран турист, спасен на косъм от удавяне, както и 14-годишно дете с травма на крака след скок с главата надолу сред вълните. Талази извадили ръката на друг летовник, а на пясъка медиците оказали помощ и на неколцина колабирали в жегата.

Вчера стана ясно, че се издирва млад мъж, изчезнал при нощно къпане в неделя на аспаруховския плаж. След мощното вълнение в морето зейнаха дънни ями, а югозападният вятър изстуди водата до 20-21 градуса на брега.

„На 50 м навътре температурата й падна до опасните за плувците 15 градуса“, предупреди Георги Есов.

Той отново призова плажуващите да не влизат в морето при червен флаг и да спазват указанията на спасителите. Д-р Иван Иванов посъветва туристите да не посещават неохраняеми плажове, особено когато морето е опасно

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: Катастрофа уби наша журналистка и майка на внезапно починал актьор
Next: Млад водач показа как се прави на бързащи шофьори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.