Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Питай патило! Ето с какво заменям хартията за печене вкъщи, като съм забравила да купя
  • Новини

Питай патило! Ето с какво заменям хартията за печене вкъщи, като съм забравила да купя

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
vvdfvdfvdfgfhfghfg.png

Ако къщата има фурна, трябва да има и хартия за печене .

Този домакински предмет е просто незаменим, когато става въпрос за печива и всякакви ястия на фурна. Също така е полезна за екологично съхранение на храни. Много често обаче забравяме да я добавим към списъка за пазаруване. И когато тестото или месото е готово за печене, някои хора задават спешен въпрос: как да заменим хартията за печене?

Е, добре е да знаем, че не е „болка за умиране“, ако в дома ни не се намира пекарска хартия. Повярвайте ми, във всяка кухня определено има страхотен заместител. Представяме на вашето внимание няколко кандидата за тази позиция.

С какво да заменим хартията за печене в кухнята

 

Нека да го подредим по ред: за какво служи хартията за печене? Обикновено, за да не изгорят сладкиши и други продукти. С тази задача обаче могат да се справят и други предмети от бита. Споделяме с вас списъка и малък трик накрая. И така, първо място заема:

Фолио. Ако фолиото е с високо качество, то определено няма да залепне за съда. По-малко подходящо за печене, но много по-добър за месо и зеленчуци.

Силиконова форма или мат. Бъдете готови за факта, че се загрява много, така че дъното ще се сготви по-бързо от горната част.

 

Тефлонова подложка. Много по-добре от силикона и е подходяща за печене, затопля се по-равномерно.

Паус за чертежи. Това е практически роднина на пергамента, но с него ще трябва да направите един трик, който ще обсъдим по-долу.

Офис хартия. Да, да, най-обикновената хартия за принтер! Вижте какво трябва да се направи с нея, за да стане подходяща за печене.

И така, да кажем, че имате под ръка само канцеларски материали. Няма нищо лошо в това! Извадете тава за печене и наредете върху нея няколко листа, които се припокриват. След това вземете синиконова четка и намажете обилно с растително масло. Маслото трябва да напои добре хартията, след което тя става подходяща за готвене върху нея на сладкиши, месо, зеленчуци и каквото душата желае.

 

Красотата на готвенето е, че много неща са взаимозаменяеми. Дори такова търсено нещо като пергаментова хартия. Единственото нещо, с което не бива да се шегувате е белтъчния сняг (меренг). Тези десерти наистина могат да залепнат, така че да не можете да ги отлепите. Надяваме се нашата идея да ви хареса! Споделете вашите впечатления в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирма гигант с легендарно име възкръсва в България, търси много работници
Next: Еврозоната идва: Как и къде у нас ще сменяме левове в евро, ако няма банка в населеното място

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.