Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Питай патило! Ето с какво заменям хартията за печене вкъщи, като съм забравила да купя
  • Новини

Питай патило! Ето с какво заменям хартията за печене вкъщи, като съм забравила да купя

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
vvdfvdfvdfgfhfghfg.png

Ако къщата има фурна, трябва да има и хартия за печене .

Този домакински предмет е просто незаменим, когато става въпрос за печива и всякакви ястия на фурна. Също така е полезна за екологично съхранение на храни. Много често обаче забравяме да я добавим към списъка за пазаруване. И когато тестото или месото е готово за печене, някои хора задават спешен въпрос: как да заменим хартията за печене?

Е, добре е да знаем, че не е „болка за умиране“, ако в дома ни не се намира пекарска хартия. Повярвайте ми, във всяка кухня определено има страхотен заместител. Представяме на вашето внимание няколко кандидата за тази позиция.

С какво да заменим хартията за печене в кухнята

 

Нека да го подредим по ред: за какво служи хартията за печене? Обикновено, за да не изгорят сладкиши и други продукти. С тази задача обаче могат да се справят и други предмети от бита. Споделяме с вас списъка и малък трик накрая. И така, първо място заема:

Фолио. Ако фолиото е с високо качество, то определено няма да залепне за съда. По-малко подходящо за печене, но много по-добър за месо и зеленчуци.

Силиконова форма или мат. Бъдете готови за факта, че се загрява много, така че дъното ще се сготви по-бързо от горната част.

 

Тефлонова подложка. Много по-добре от силикона и е подходяща за печене, затопля се по-равномерно.

Паус за чертежи. Това е практически роднина на пергамента, но с него ще трябва да направите един трик, който ще обсъдим по-долу.

Офис хартия. Да, да, най-обикновената хартия за принтер! Вижте какво трябва да се направи с нея, за да стане подходяща за печене.

И така, да кажем, че имате под ръка само канцеларски материали. Няма нищо лошо в това! Извадете тава за печене и наредете върху нея няколко листа, които се припокриват. След това вземете синиконова четка и намажете обилно с растително масло. Маслото трябва да напои добре хартията, след което тя става подходяща за готвене върху нея на сладкиши, месо, зеленчуци и каквото душата желае.

 

Красотата на готвенето е, че много неща са взаимозаменяеми. Дори такова търсено нещо като пергаментова хартия. Единственото нещо, с което не бива да се шегувате е белтъчния сняг (меренг). Тези десерти наистина могат да залепнат, така че да не можете да ги отлепите. Надяваме се нашата идея да ви хареса! Споделете вашите впечатления в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирма гигант с легендарно име възкръсва в България, търси много работници
Next: Еврозоната идва: Как и къде у нас ще сменяме левове в евро, ако няма банка в населеното място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.