Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиша ти, докато спиш, за да не се събудиш до друг човек: Тя намери писмото на съпруга си и целият й живот се срина
  • Новини

Пиша ти, докато спиш, за да не се събудиш до друг човек: Тя намери писмото на съпруга си и целият й живот се срина

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
dfvfdfghgfjghjghhjgh.png

Писмото на този мъж е напомняне, че въпреки че здравият му разум го напуска, любовта му към жена му винаги ще остане същата

Женените хора често се сблъскват с предизвикателства и проблеми, които ги разделят по различни причини. Някои бракове се разпадат поради присъствието на трети човек, което може да включва емоционална или физическа изневяра.

В други случаи съпрузите се разделят поради пренасищане, когато рутината и ежедневните проблеми станат непосилни за тях. Има и двойки, чиято връзка е била нарушена от смърт или тежко заболяване, което представлява особено предизвикателство за поддържане на връзката.

Историята на Джулия и нейния съпруг разкрива едно такова предизвикателство. Джулия забеляза, че съпругът й започна да се държи странно, но не можеше да разбере причината за такова поведение. Комуникацията им ставаше все по-слаба, а дистанцията между тях се увеличаваше все повече. Тя обаче остана в неведение, без да знае какво се случва и как да реши проблема.

„Скъпа Джулия,

Пиша ти сега, докато спиш, в случай че утре не съм аз този, който ще се събуди до теб. С тези двупосочни пътувания прекарвам все повече време от другата страна и кой знае? Страхувам се, че един ден няма да се върна от пътуванията си.

Само в случай, че утре няма да осъзкакво ми се случва. Само в случай, че утре няма да мога да ти кажа колко много ти се възхищавам, оценявам почтеността ти, постоянството ти да си до мен, опитвайки се да ме направиш щастлив, независимо от всичко. Както винаги си правила.

Само в случай, че няма да разбирам колко много правиш за мен. Когато лепиш бележки на вратата, за да не бъркам банята и кухнята. Когато успееш да ме накараш да се усмихна, след като съм си обул обувките без чорапи.

Когато се опитваш да поддържаш разговор, въпреки че се губя във всяко изречение. Когато бавно се приближаваш към мен и прошепваш в ухото ми името на някое внуче. Когато нежно отговаряш на изблиците ми на гняв, сякаш нещо се бунтува срещу тези неща в мен, които ме завладяват.

За тези и за много други неща. Само в случай, че утре не си спомням твоето или моето име. В случай, че не мога да благодаря утре. Само в случай, че утре няма да мога да ти кажа, че те обичам за последен път!

Завинаги твой, T.A.M.R.“

Съпругът на Джулия се разболя от болестта на Алцхаймер и дълго време не се чувстваше добре. Той написа това трогателно съобщение в момент на осъзнаване, за да напомни на жена си колко много я обича, въпреки че не може да й го покаже.

Думите му напомнят, че въпреки че здравият му разум го напуска, любовта му към жена му винаги ще остане същата…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Габриел взе куп министри и направи нещо невиждано от 12 г. насам
Next: Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.