Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиша ти, докато спиш, за да не се събудиш до друг човек: Тя намери писмото на съпруга си и целият й живот се срина
  • Новини

Пиша ти, докато спиш, за да не се събудиш до друг човек: Тя намери писмото на съпруга си и целият й живот се срина

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
dfvfdfghgfjghjghhjgh.png

Писмото на този мъж е напомняне, че въпреки че здравият му разум го напуска, любовта му към жена му винаги ще остане същата

Женените хора често се сблъскват с предизвикателства и проблеми, които ги разделят по различни причини. Някои бракове се разпадат поради присъствието на трети човек, което може да включва емоционална или физическа изневяра.

В други случаи съпрузите се разделят поради пренасищане, когато рутината и ежедневните проблеми станат непосилни за тях. Има и двойки, чиято връзка е била нарушена от смърт или тежко заболяване, което представлява особено предизвикателство за поддържане на връзката.

Историята на Джулия и нейния съпруг разкрива едно такова предизвикателство. Джулия забеляза, че съпругът й започна да се държи странно, но не можеше да разбере причината за такова поведение. Комуникацията им ставаше все по-слаба, а дистанцията между тях се увеличаваше все повече. Тя обаче остана в неведение, без да знае какво се случва и как да реши проблема.

„Скъпа Джулия,

Пиша ти сега, докато спиш, в случай че утре не съм аз този, който ще се събуди до теб. С тези двупосочни пътувания прекарвам все повече време от другата страна и кой знае? Страхувам се, че един ден няма да се върна от пътуванията си.

Само в случай, че утре няма да осъзкакво ми се случва. Само в случай, че утре няма да мога да ти кажа колко много ти се възхищавам, оценявам почтеността ти, постоянството ти да си до мен, опитвайки се да ме направиш щастлив, независимо от всичко. Както винаги си правила.

Само в случай, че няма да разбирам колко много правиш за мен. Когато лепиш бележки на вратата, за да не бъркам банята и кухнята. Когато успееш да ме накараш да се усмихна, след като съм си обул обувките без чорапи.

Когато се опитваш да поддържаш разговор, въпреки че се губя във всяко изречение. Когато бавно се приближаваш към мен и прошепваш в ухото ми името на някое внуче. Когато нежно отговаряш на изблиците ми на гняв, сякаш нещо се бунтува срещу тези неща в мен, които ме завладяват.

За тези и за много други неща. Само в случай, че утре не си спомням твоето или моето име. В случай, че не мога да благодаря утре. Само в случай, че утре няма да мога да ти кажа, че те обичам за последен път!

Завинаги твой, T.A.M.R.“

Съпругът на Джулия се разболя от болестта на Алцхаймер и дълго време не се чувстваше добре. Той написа това трогателно съобщение в момент на осъзнаване, за да напомни на жена си колко много я обича, въпреки че не може да й го покаже.

Думите му напомнят, че въпреки че здравият му разум го напуска, любовта му към жена му винаги ще остане същата…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Габриел взе куп министри и направи нещо невиждано от 12 г. насам
Next: Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.