Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му
  • Новини

Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gasgqwhsaass.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шоуменът Димитър Маринов – Митьо Пищова коментира убийството на бизнесмена Алексей Петров.

„Познавахме се с него от много години. Беше много хубаво и мъжко момче. Като слушам по телевизията как са го убили, в гората, с пушка, това сто процента е професионална работа. Нищо чудно килърът да е дошъл от чужбина и сега, след като си е свършил работата, вече е напуснал България без нашите полицаи да могат да го хванат“, предполага бившият приятел на Иво Карамански-Кръстника.

Пищова, е свалил цели 50 кг, похвали се пред „Телеграф“ самият той.

Това е станало със специална диета, която включва диня, сирене, домати и краставици и от 130 кг сега е точно 80 кг.

„Месо не близвам от няколко години, вървя всеки ден по 5-6 км, а преди не слизах от колата по цял ден и не свалях мобифона от ухото. Сега обаче съм тип-топ и пак станах плейбой и си поря женичките. Ама сега вече го давам малко по-полека. Но само по две наведнъж заради сърцето, да не вземе и пак да ме предаде“, твърди Любимеца на народа и ценител на женската красота.

На 15 август тази година, в деня на Успението на Света Богородица, той отпразнува 68-я си рожден ден в заведение на Слънчев бряг. Вече няколко години от май до септември шоуменът не пропуска да разпусне в този курорт. Тази година за купона той събрал 140 верни приятели и бойни другари от отминалите борчески времена. За тях той приготвил специално меню, с което, по собствените му думи, им събрал очите.

„Имаше пет крехки печени агънца, още и омари, скариди, миди, раци и др. морски деликатеси. Всичко беше полято с отлежало 20-годишно уиски и подбрани скъпи изстудени вина.

Само за питиетата съм дал 2400 лв., пазя си касовата бележка. Имаше още 4 елитни манекенки и 10 от моята агенция, които забавляваха гостите. А накрая след хапването и пиенето завърших в жакузито с две от момичетата, с които си поиграхме няколко часа“, разгорещено обяснява половият атлет.

За рождения си ден тази година Димитър Маринов, както са истинските имена на Пищова, е помолил приятелите си и гостите да му подаряват само картини и икони. „

Получих 10 големи икони, много по-малки, както и 40 картини. Аз съм много набожен. Роден съм на Голяма Богородица, на гробищата в село Балван. Майка ми била бременна в последните дни и като се връщала от нивата, почнало да я напъва.

Спряла се на селските гробища и там на гроба на един поп ме родила. Затова и аз цял живот съм религиозен. Баба ми ме е научила на това. Вярата ми се затвърди и през последните години, когато бях много болен и много хора почти ме бяха отписали. Аз обаче оживях и вярата ми в Бог ми помогна за това.

Тази година до пролетта пак бях зле. Имах панкреатит, коленете бяха взели нещо да сдават багажа, но дойдох тука на Слънчака и се оправих със слънце, кални бани и море“, споделя Пищова.

Наред с почивката, Димитър Маринов не престава да се занимава и с агенцията си за модели. Преди седмица е минал последният конкурс в Слънчев бряг, на който са се явили да участват 20 красиви момичета, кое от кое по-красиво и секси.

На 68-я си рожден известният шоумен Митьо Пищова обяви, че отново ще се кандидатира за кмет на Велико Търново. „Време ми е да се върна отново в политиката и затова през тази есен се хвърлям смело в местните избори.

Хората отново ще си спомнят за мене. Ще се появя триумфално с конски файтон, с който ще сляза от Арбанаси в Търново. С мене ще има още цигански оркестър, кючекчийки, миски и манекенки. Ще раздавам кебапчета и кюфтета, бири-мири, лимонада за старите хора. Зная, че хората в Търново и по селата ме обичат и са моите верни избиратели. Затова съм сигурен, че аз ще съм новият търновски цар.

Няма тън-мън, да треперят съперниците ми, ще ги отвея като куцо пиле домат. Нека да помнят цял живот страховития ми прякор“, пъчи гърди и е категоричен Митьо Пищова. Това ще е четвъртата политически изява на Димитър Маринов.

През 2003 г. той се впусна в надпреварата за кмет на Велико Търново като кандидат на Християнрадикалната партия. Тогава той засипа търновските жители с вкусни мръвки и много чалга. И в крайна сметка успя да спечели при това над 500 гласа. Две години по-късно той отново се яви на избори като кандидат за депутат от листата на „Евророма“ в Кърджали.

Неуспехът и този път не го отчая и Пищова се прицели направо в десетката, след като през 2006 г. обяви, че ще става президент на България. В крайна сметка той не можа да събере необходимите по закон 15 хил. подписа и не се регистрира в ЦИК.

Но и това не го спря и десет години по-късно, през 2016 г., той участва в президентските избори в тандем с култовия попфолк изпълнител Радо Шишарката като негово вице. Парашутът му и тук не се отвори. Сега обаче Митьо е категоричен, че мекият стол в кметския кабинет във Велико Търново му е вече в кърпа вързан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кислородната вода върши неподозирани чудеса! Ето пълен списък
Next: Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.