Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му
  • Новини

Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gasgqwhsaass.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шоуменът Димитър Маринов – Митьо Пищова коментира убийството на бизнесмена Алексей Петров.

„Познавахме се с него от много години. Беше много хубаво и мъжко момче. Като слушам по телевизията как са го убили, в гората, с пушка, това сто процента е професионална работа. Нищо чудно килърът да е дошъл от чужбина и сега, след като си е свършил работата, вече е напуснал България без нашите полицаи да могат да го хванат“, предполага бившият приятел на Иво Карамански-Кръстника.

Пищова, е свалил цели 50 кг, похвали се пред „Телеграф“ самият той.

Това е станало със специална диета, която включва диня, сирене, домати и краставици и от 130 кг сега е точно 80 кг.

„Месо не близвам от няколко години, вървя всеки ден по 5-6 км, а преди не слизах от колата по цял ден и не свалях мобифона от ухото. Сега обаче съм тип-топ и пак станах плейбой и си поря женичките. Ама сега вече го давам малко по-полека. Но само по две наведнъж заради сърцето, да не вземе и пак да ме предаде“, твърди Любимеца на народа и ценител на женската красота.

На 15 август тази година, в деня на Успението на Света Богородица, той отпразнува 68-я си рожден ден в заведение на Слънчев бряг. Вече няколко години от май до септември шоуменът не пропуска да разпусне в този курорт. Тази година за купона той събрал 140 верни приятели и бойни другари от отминалите борчески времена. За тях той приготвил специално меню, с което, по собствените му думи, им събрал очите.

„Имаше пет крехки печени агънца, още и омари, скариди, миди, раци и др. морски деликатеси. Всичко беше полято с отлежало 20-годишно уиски и подбрани скъпи изстудени вина.

Само за питиетата съм дал 2400 лв., пазя си касовата бележка. Имаше още 4 елитни манекенки и 10 от моята агенция, които забавляваха гостите. А накрая след хапването и пиенето завърших в жакузито с две от момичетата, с които си поиграхме няколко часа“, разгорещено обяснява половият атлет.

За рождения си ден тази година Димитър Маринов, както са истинските имена на Пищова, е помолил приятелите си и гостите да му подаряват само картини и икони. „

Получих 10 големи икони, много по-малки, както и 40 картини. Аз съм много набожен. Роден съм на Голяма Богородица, на гробищата в село Балван. Майка ми била бременна в последните дни и като се връщала от нивата, почнало да я напъва.

Спряла се на селските гробища и там на гроба на един поп ме родила. Затова и аз цял живот съм религиозен. Баба ми ме е научила на това. Вярата ми се затвърди и през последните години, когато бях много болен и много хора почти ме бяха отписали. Аз обаче оживях и вярата ми в Бог ми помогна за това.

Тази година до пролетта пак бях зле. Имах панкреатит, коленете бяха взели нещо да сдават багажа, но дойдох тука на Слънчака и се оправих със слънце, кални бани и море“, споделя Пищова.

Наред с почивката, Димитър Маринов не престава да се занимава и с агенцията си за модели. Преди седмица е минал последният конкурс в Слънчев бряг, на който са се явили да участват 20 красиви момичета, кое от кое по-красиво и секси.

На 68-я си рожден известният шоумен Митьо Пищова обяви, че отново ще се кандидатира за кмет на Велико Търново. „Време ми е да се върна отново в политиката и затова през тази есен се хвърлям смело в местните избори.

Хората отново ще си спомнят за мене. Ще се появя триумфално с конски файтон, с който ще сляза от Арбанаси в Търново. С мене ще има още цигански оркестър, кючекчийки, миски и манекенки. Ще раздавам кебапчета и кюфтета, бири-мири, лимонада за старите хора. Зная, че хората в Търново и по селата ме обичат и са моите верни избиратели. Затова съм сигурен, че аз ще съм новият търновски цар.

Няма тън-мън, да треперят съперниците ми, ще ги отвея като куцо пиле домат. Нека да помнят цял живот страховития ми прякор“, пъчи гърди и е категоричен Митьо Пищова. Това ще е четвъртата политически изява на Димитър Маринов.

През 2003 г. той се впусна в надпреварата за кмет на Велико Търново като кандидат на Християнрадикалната партия. Тогава той засипа търновските жители с вкусни мръвки и много чалга. И в крайна сметка успя да спечели при това над 500 гласа. Две години по-късно той отново се яви на избори като кандидат за депутат от листата на „Евророма“ в Кърджали.

Неуспехът и този път не го отчая и Пищова се прицели направо в десетката, след като през 2006 г. обяви, че ще става президент на България. В крайна сметка той не можа да събере необходимите по закон 15 хил. подписа и не се регистрира в ЦИК.

Но и това не го спря и десет години по-късно, през 2016 г., той участва в президентските избори в тандем с култовия попфолк изпълнител Радо Шишарката като негово вице. Парашутът му и тук не се отвори. Сега обаче Митьо е категоричен, че мекият стол в кметския кабинет във Велико Търново му е вече в кърпа вързан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кислородната вода върши неподозирани чудеса! Ето пълен списък
Next: Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.