Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиян шофьор уби полицай при проверка! Блъснал го е с
  • Новини

Пиян шофьор уби полицай при проверка! Блъснал го е с

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
gaspgoasohas.jpg

Снимка: Петел, архив

Пиян шофьор блъсна и уби полицай на пътя Маленово – Стралджа, съобщава БТВ. Инцидентът е станал снощи около 21 часа, когато полицейски патрул е спрял за проверка бежанец на пътя.

Докато са разговаряли с него, преминаващ лек автомобил е блъснал полицая, който по-късно е починал.

Шофьорът е задържан, пробата за алкохол е положителна – над 1 промил.

Не изпускай тези оферти:

И полицаят, и извършителят, са от град Стралджа. От пресцентъра на МВР в Ямбол потвърдиха за смъртен случай на полицай при изпълнение на служебните му задължения.

Още криминални новини:

„Наглост и арогантност са основните причини за тези катастрофи. Какво е характерното – скъп автомобил, наркотик, обикновено кокаин, и безцеремонно поведение на пътя. Имаме вече няколко такива инцидента. Наркотикът все повече набира скорост.

Това е картината в наркоупотребата и наркоразпространението. Големият проблем е тук. Изпуснахме да контролираме този процес. Кокаинът е скъп – това е престиж“.

Това заяви в „Тази сутрин“ Румен Миланов, бивш началник на НСО и член на браншовата асоциация „Пътна безопасност“, по повод фаталната катастрофа с над 200 км/час на Околовръстния път на София. При нея загина френски гражданин.

„Проблемът има име, фамилия и адрес. Служителите на МВР трябва да търсят този 1% най-тежки нарушители в домовете им. При скорост 200 км/час има една дума – смърт. Разчитането на рефлекси при висока скорост – това е по филмите“, подчерта Миланов.

Полицията трябва да действа изключително системно срещу тези нарушители. Има много почтени хора на пътя и тях трябва да уважаваме, добави той.

Още криминални новини:

20-годишен бургазлия пострада, след като се заби с тротинетката си в движеща се кола. Инцидентът е станал късно снощи на кръстовището на улиците „Александровска“ и „Васил Левски“ в кв. Ветрен.

Момчето се движело по пешеходна пътека, когато се удря странично в задната част на преминаващия лек автомобил Сеат Ибиза, управляван от 22-годишен бургазлия, пише Флагман.

При удара е 20-годишният младеж е изхвърчал от електрическата тротинетка. Той е с контузия на главата, но няма опасност за живота му. Прегледан е в УМБАЛ-Бургас и освободен за домашно лечение.

Още криминални новини:

Близнаци от Приморско се озова в ареста след мащабна специализирана полицейска операция за противодействия на конвенционалната престъпност в курортния град. 23-годишните мъже са спипани с чанти със солидна сума пари в тях. Пачките били прилежно наредени в графите на сака, а общата им стойност е около 80 хил. лв.

В единия от братята пък е намерена дрога. В стъклен буркан мъжът държал марихуана.

Според събраните доказателства до момента, има вероятност близнаците да са съпричастни към схема за купуване на гласове, предаде Флагман.

По време на акцията, която се провежда на територията на цялата област, са задържани общо 11 лица по 8 образувани бързи полицейски производства 7 преписки. Пет от лицата с повдигнати обвинения за отвличане, осъществено на територията на Централната градска част на Бургас за неуредени финансови взаимоотношения.

Образуваните бързи полицейски производства са за притежание на наркотични вещества и за шофиране след употреба на алкохол или наркотици. Регистрирани са два отказа за тестване за наркотични вещества. Преписките, образувани до момента, най-общо са за притежаване на акцизни стоки без бандерол.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куpкумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чepния дpoб
Next: Мия прозорците само по рецепта на баба – идеално чисти стъкла без прах, размазано и мръсотия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.