Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плажуващите изтръпнаха: Големи вълни удрят бреговете! Страшно е
  • Новини

Плажуващите изтръпнаха: Големи вълни удрят бреговете! Страшно е

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
asdwqrwqrsrs.png

До края на месеца страната ни ще е под влияние на топли въздушни маси, които
ще осигуряват обичайното слънчево и топло августовско време. Смущенията в този
период ще са минимални и краткотрайни.

 

 

Пред нас е слънчев понеделник с лека следобедна облачност и дневни температури от 28 до 33-34 градуса. Вятърът
остава осезаем със силни пориви край морето и в Югоизтока – до 80-90 километра
в час.

 

През нощта първо в източните райони, призори в Централна, а следобед и в Западна България, ще се оформят краткотрайни, строго локални летни валежи
с възможна слаба гръмотевична активност.

В сряда този процес ще се повтори, но ще е по-слабо изразен. И през двата дни вятърът и температурите ще се запазят – термометрите следобед ще са между 27
и 33-34 градуса.

 

От четвъртък до края на седмицата слънцето ще надделява, а вероятността за следобедни превалявания рязко ще намалее.
Ако такива има, те ще са изолирани случаи – с по-голяма вероятност през почивните
дни в Югозападна България.

 

Ще се запази вятърът от североизток, а дневните температури в обичайно горещите
точки у нас ще отбележат стойности близки до 40 градуса.

И след 20 август времето ще остане с много слънце и традиционните летни температури до 35-40 градуса.
Леко колебание се очаква около 21-22 август с възможно нахлуване на порция прохлада от североизток, след което жегата бързо
ще се върне.

 

В дните около 26-27 август се очертава преминаване на студен атмосферен фронт, с който вятърът ще се обърне
от северозапад, в западната половина на страната ще има условия за краткотрайни,
локални летни валежи с гръмотевици и потенциал за градушка. Температурите ще се
понижат за кратко, но само в някои западни райони.

 

По Черноморието следващите 5-6 дни ще са ветровити с особено силни североизточни пориви по Централното и Южното
крайбрежие. Морето също ще е неспокойно с височина на вълните вторник-сряда до 3-4 метра
по откритите брегове. Ще има риск от мъртви течения и образуване на дънни ями.

 

Вълнението ще утихне едва към края на текущата седмица, а вятърът ще се запази с по-осезаеми пориви до към 21-22 август.

Атмосферната конфигурация е такава, че в периода вторник-сряда (15-16 август) облаците ще са повече с потенциал за краткотрайни локални превалявания в тъмната
част на денонощието и призори.

 

Температурите по крайбрежието в следващите 2 седмици ще са летни с дневни стойности 27-30 градуса.

The post Плажуващите изтръпнаха: Големи вълни удрят бреговете! Страшно е appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Бившият водещ на ОТЗВУК разкри подробности за смъртта на дъщеря си
Next: Богаташ се разведе, за да излиза с две жени наведнъж

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.