Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плевнелиев разказа за странна среща с Путин и как го вбесил с 1 предложение
  • Новини

Плевнелиев разказа за странна среща с Путин и как го вбесил с 1 предложение

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
putaisniasins.jpg

Най-мощното оръжие на руския президент Владимир Путин е енергийната му монополна позиция. Рано или късно Европа ще се освободи от зависимостта от „Газпром“ и се надявам това да стане скоро, заяви президентът на България между 2012 и 2017 г. Росен Плевнелиев.

„Искам политиците ни да се събудят и да се върнат към приоритетите за либерализация и диверсификация. 2008 и 2021 г. Газпром не се държи пазарно“, каза той пред bTV.

На въпрос виждал ли се е лично с Путин, Плевнелиев отговори: „Здрависах се с него. Това не беше среща и не бе планирана, но бе много странно и интересно.

Стана на закриването на олимпийските игри в Сочи. Там за по-малко от 1 минута се срещнах с Путин. Той добре знаеше кой съм и че съм от неговите големи критици“.

Не изпускай тези оферти:

„Путин ми подаде ми ръка и каза: „Благодаря, че уважихте церемонията за закриването на Олимпийските игри, уважаеми г-н Президент“.

А аз му казах на български: „Уважаеми г-н президент, поздравявам ви за успешното представяне на Русия на Олимпийските игри“, разказа още той.

Плевнелиев допълни, че Путин му е казал: „Вие сте първият президент, който не ми говори на руски. Всички българи говорят руски“, а той му отговорил: „Аз ви говоря официално на моя език, както вие ми говорите на вашия, но, ако искате, може да минем на немски, какъвто и двамата говорим“.

„Това много ядоса Путин и той продължи по веригата“, каза още Плевнелиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Касова бележка от Гърция подлуди мрежата
Next: Цън Цон: Няма болен мозък в Китай, който би рискувал съюз с Русия срещу Запада

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.