Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии
  • Новини

Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
vesasirkqwkr.jpg

Пловдивската ясновидка Веска Стоичкова умее да разкрива миналото, настоящето и бъдещето. Търсят я за съвети не само от България, но и чак от Чикаго и Испания.

 

„Бях на 8 годинки, когато казах: „Вуйчо ще се разведе“. Само дето не ме набиха – вуйчо ми имаше чудесно семейство. След това обаче се разведе и взеха да ме питат: „Ти откъде знаеше?“. Това беше първото, с което впечатлих нашите“, разказва за дарбата си Веска, която припомня, че по онова време за врачуване заключвали или в затвора, или в психиатрия. „Затова за дълго се затворих в себе си. Лъжех познатите, че съм чела в списания какво лекарство трябва да вземат. Който ме е послушал, винаги е оздравявал“, споделя гадателката.

 

Едва преди 15 години Веска разкрила публично своите способности. Събрали се с комшийки в кварталното кафене и една от тях споделила, че сестра ѝ от две години е изчезнала и няма от нея ни вест ни кост. Веска накарала да направят едно кафе и веднага я успокоила:

„Сестра ти е в чужбина, до края на седмицата ще ти се обади. Две коли си е купила, ще ти прати пари. Ще идеш при нея в чужбина, но след две години те виждам в траур. Много близък твой роднина мъж ще почине“. Не ѝ повярвали, но всичко се изпълнило дословно. Само след два дни „изгубената“ сестра се обадила от Италия и се похвалила, че си е купила две коли.

 

А след година и осем месеца починал синът на въпросната комшийка. Тогава мълвата за способностите на Веска плъзнала из махалата: „Извика ме жената от барчето отсреща да ѝ гледам. Казах ѝ, че малкият ѝ син ще си купи до 10 дни апартамент. Тя подскочи: „Как ще си купи, ма! Та той пари за хляба няма, аз го издържам?“. Оказа се, че тъща му, без да каже нищо, продала някакви имоти на село и на десетия ден те си купиха апартамент в нашия квартал“.

 

Веска използва ясновидската си дарба, за да помага на страдащи от всякакви болести. Нейна приятелка не можела да забременее: „Казах ѝ, че ще зачене и ще роди мъжко. Наистина забременя и роди момченце.

 

Такива като нея ги слагам да спят на катинар. На мен той ми трябва като кристална решетка, която вади по време на сън негативизмите от подсъзнанието. Катинарът се отваря със светена вода, хвърля се в реката, а ключът се носи като муска“. Ясновидката обяснява, че подобни бабешки средства понякога помагат и при най-страшните болести. Спомня си случая на мъж на име Енчо от Белозем. Лекарите му открили рак на тестисите и го отписали.

 

„Спа върху катинар, восъци ляхме и той оздравя. И магиите си имат научно обяснение. Пет са елементите, които имат памет: вода, пръст, яйце, тъкани от дрехи, метали. Всички те запаметяват информация“, казва феноменът от Пловдив.

 

Освен че разваля магии и вижда в бъдещето, Веска намира и изчезнали хора, но вече не иска да поема подобни задачи. Спомня си, че в два от случаите ставало въпрос за две мъртви момчета.

 

Не знаела как да го съобщи на близките им. Часове след изчезването им майката на сестрите Белнейски също се обадила да я пита къде са момичетата ѝ: „Поисках рождените им дати и казах, че в понеделник един човек ще ги намери и от полицията ще дойдат да ѝ съобщят. Казах ѝ, че ще ги намерят в селище на 30 км. Не са ме търсили да разкрия кои са убийците, но аз няма и да кажа – това е работа на следствието“, коментира ясновидката.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете веднага тази дрънкулка в портфейла си: от векове се смята, че привлича пари и власт
Next: Свалиха от екран Ники Кънчев – ето кой всеобщ любимец идва на негово място

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.