Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии
  • Новини

Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
vesasirkqwkr.jpg

Пловдивската ясновидка Веска Стоичкова умее да разкрива миналото, настоящето и бъдещето. Търсят я за съвети не само от България, но и чак от Чикаго и Испания.

 

„Бях на 8 годинки, когато казах: „Вуйчо ще се разведе“. Само дето не ме набиха – вуйчо ми имаше чудесно семейство. След това обаче се разведе и взеха да ме питат: „Ти откъде знаеше?“. Това беше първото, с което впечатлих нашите“, разказва за дарбата си Веска, която припомня, че по онова време за врачуване заключвали или в затвора, или в психиатрия. „Затова за дълго се затворих в себе си. Лъжех познатите, че съм чела в списания какво лекарство трябва да вземат. Който ме е послушал, винаги е оздравявал“, споделя гадателката.

 

Едва преди 15 години Веска разкрила публично своите способности. Събрали се с комшийки в кварталното кафене и една от тях споделила, че сестра ѝ от две години е изчезнала и няма от нея ни вест ни кост. Веска накарала да направят едно кафе и веднага я успокоила:

„Сестра ти е в чужбина, до края на седмицата ще ти се обади. Две коли си е купила, ще ти прати пари. Ще идеш при нея в чужбина, но след две години те виждам в траур. Много близък твой роднина мъж ще почине“. Не ѝ повярвали, но всичко се изпълнило дословно. Само след два дни „изгубената“ сестра се обадила от Италия и се похвалила, че си е купила две коли.

 

А след година и осем месеца починал синът на въпросната комшийка. Тогава мълвата за способностите на Веска плъзнала из махалата: „Извика ме жената от барчето отсреща да ѝ гледам. Казах ѝ, че малкият ѝ син ще си купи до 10 дни апартамент. Тя подскочи: „Как ще си купи, ма! Та той пари за хляба няма, аз го издържам?“. Оказа се, че тъща му, без да каже нищо, продала някакви имоти на село и на десетия ден те си купиха апартамент в нашия квартал“.

 

Веска използва ясновидската си дарба, за да помага на страдащи от всякакви болести. Нейна приятелка не можела да забременее: „Казах ѝ, че ще зачене и ще роди мъжко. Наистина забременя и роди момченце.

 

Такива като нея ги слагам да спят на катинар. На мен той ми трябва като кристална решетка, която вади по време на сън негативизмите от подсъзнанието. Катинарът се отваря със светена вода, хвърля се в реката, а ключът се носи като муска“. Ясновидката обяснява, че подобни бабешки средства понякога помагат и при най-страшните болести. Спомня си случая на мъж на име Енчо от Белозем. Лекарите му открили рак на тестисите и го отписали.

 

„Спа върху катинар, восъци ляхме и той оздравя. И магиите си имат научно обяснение. Пет са елементите, които имат памет: вода, пръст, яйце, тъкани от дрехи, метали. Всички те запаметяват информация“, казва феноменът от Пловдив.

 

Освен че разваля магии и вижда в бъдещето, Веска намира и изчезнали хора, но вече не иска да поема подобни задачи. Спомня си, че в два от случаите ставало въпрос за две мъртви момчета.

 

Не знаела как да го съобщи на близките им. Часове след изчезването им майката на сестрите Белнейски също се обадила да я пита къде са момичетата ѝ: „Поисках рождените им дати и казах, че в понеделник един човек ще ги намери и от полицията ще дойдат да ѝ съобщят. Казах ѝ, че ще ги намерят в селище на 30 км. Не са ме търсили да разкрия кои са убийците, но аз няма и да кажа – това е работа на следствието“, коментира ясновидката.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете веднага тази дрънкулка в портфейла си: от векове се смята, че привлича пари и власт
Next: Свалиха от екран Ники Кънчев – ето кой всеобщ любимец идва на негово място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.