Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки
  • Новини

Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sdgsdfhdfherher.png

Няма лошо, че ни наричат и Милионерово, едни от най-богатите хора в Пловдив и в Асеновград са оттук, казва новият кметски наместник Райчо Тютюнджиев

 

От два месеца селото на милионерите Мостово има нов кметски наместник. Бившият капитан от полицията Райчо Тютюнджиев е амбициозен и се е заел сериозно с реализирането на два големи проекта. Единият брадясва от 40 години и е за пътя между селото и близката Кръстова гора. Другият е слагането на нови метални стъпала към легендарния Караджов камък, за да не се претрепят туристите.

Никой в Мостово не роптае, като чуе, че другото име, с което е известно селото му, е Милионерово. „Та какво лошо има! Най-богатите хора в Пловдив и Асеновград са от Мостово. Имаме 6-7 милионери, имаме си и две мечки! Закъде село без мечки и милионери”, чуди се наместникът Райчо Тютюнджиев.

 

Статистиката показва, че оттук наистина са се пръкнали 7 много богати граждани, макар че постоянните жители в селото са 61 души, и то барабар с махалите Врата, Сини връх, Ряката, Чотрово и Курджиева махала.

По пладне настоящите жители на селото – бивши шофьори в града или гледачи на тютюн, се събират на барбекю в градинката на мегдана. Вадят бира и пещерска мастика. Оформя се нещо като спонтанно Велико народно събрание. И докато дъвчат кебапчета и сланина „арангле”, нищят и новините в селото.

„Най-големите бизнесмени в България са от Мостово! Първо това е фирма „Хъс” с двамата братя Александър и Иван Асенови”, разказва 77-годишният Запрян Желев. Старецът е истински родопчанин и допреди няколко години си е вадил хляба с гледане на тютюн. „Вече умалях и не гледам”, казва той.

Пловдивската фирма за търговия с метали „Хъс” ООД е с годишен оборот от около 350 милиона лева. В единия край на селото е родовата къща на двамата братя. В нея допреди няколко години са живеели родителите им. „В къщата няма нищо луксозно и тя по нищо не се отличава от съседските. Наскоро за няколко дни се върна майката на братята и поздрави всички, които още са в Мостово”, разказва кметският наместник.

Всяка година в началото на есента собствениците на „Хъс” ООД раздават на всеки постоянно живеещ по един чувал брашно, олио, захар и какви ли не продукти.

Другите богати хора от Мостова са Александър Чотров от Чотровата махала, Асен Кикьов от „Транс Кикьов” ООД, собственикът на „Симид” Димитър Караджов и асеновградските братя  Христо и Райчо от гиганта за станимашки закуски „Боби Рач”.

„Всичките ни богати хора са много скромни и никога не парадират с парите си”, подчертава 67-годишният бивш шофьор Иван. Асен Кикьов доби известност със скандалите около строежа на обекта „Къща за гости” в охраняемата зона на Белинташ. Той и съседът му Димитър Суров се съдиха с години, а РДНСК-Пловдив констатира през май 2013-а, че строежът е незаконен. Мостовци разказват, че Кикьов е продал комплекса „Къща за гости”.

В началото на живописното село на втория завой е вилата на управителя на болница „Пълмед” д-р Димитър Димитров. Това е къщата за гости „Кръстова гора”. Възстановеният каменен родопски дом гледа точно към неповторимите скали на Белинташ.

„Навремето във всяка къща имаше по 4-5 деца. Бяхме 100 къщи, а цялото село ​- към 800 души. Тук идваха на училище и живееха в общежитие 300 деца от махалите наоколо. За тях имаше въжен мост през реката – кипеше живот”, спомня си Иван. Сега жителите се броят на пръсти, но пък селото избухва в почивните дни, когато тук дойдат стотиците виладжии. „Последния уикенд имахме празник и само на бившето игрище паркираха над 100 коли и джипове. Пълно бе с народ”, пресмята кметският наместник Тютюнджиев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията
Next: Щерката на Андрей Слабаков и Ернестина Шинова – Йоанна, предизвика истински фурор – същинско копие на Анджелина Джоли

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.