Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин разби мита за плажа в Гърция с отлични впечатления от цени и обслужване у нас
  • Новини

Пловдивчанин разби мита за плажа в Гърция с отлични впечатления от цени и обслужване у нас

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
rsdiasiirasoraskrsrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родното Черноморие е за предпочитане пред гръцкото море – в това е убеден пловдивчанинът Венцислав Костов, пише „Марица“.


Вместо да последва примера на много нашенци и да потегли към Маказа, пловдивчанинът е избрал да отпраши към Приморско. Ето коментара на Венци за предимствата на българското море, подкрепен със снимки от приятната почивка:

 

„Както всяка година, така и тази избрах родното Черноморие. Нали съм си скучен, наивен и задръстен, та избрах отново традиционното – Приморско.

Пътуването ми отне три часа спокойно шофиране, дори при спазване на ограничението по „третокласния път“ от Чирпан до Стара Загора.

 

В самия курорт веднага правят впечатление пустите улици. Е, аз се зарадвах – пълна почивка и много места за паркиране. Така стигнах до хотела – три звезди с басейн на покрива. Нощувката се оказа 9 евро на вечер, а за моя изненада имаше и включена закуска.

Момичетата на рецепция ме заблудиха, че всъщност са собственици на хотела, но после, след като разговаряхме, се оказа, че работят от дълги години тук.

Грижеха са за хотела и туристите като за нещо свое. Казаха ми, че работят с български туристи само в началото и края на сезона.

През другото време хотелът се посещава от чехи, които тази година са го резервирали от първи юли. Реших да проверя тези „будали“ чехите какво мислят за хотела. Коментарите бяха – „отлично обслужване“, „хотелът е за пет звезди“.

Всички бяха от този род. Направо не вярвам как тези европейци си причиняват да почиват в най-кошмарното обслужване, на фекалното море и плаж с алчни концесионери.

 

Мога да продължа с иронията, но може да ме нападнат чакащите на опашката за Гърция. Затова ще споделя и за плажа. Почти празен, чист, кристална вода.

Чадър и шезлонг по 2,50 лева на Северния плаж. Всъщност за 5 дни никой не дойде да таксува за ползването им, но това бяха цените, изписани на табелите. Барът на плажа – фрапе от 3 лева, бира – 3 лева, голяма минерална вода – 2 лева.

Е, не е като на гръцкото море кафе за 3 евро и да получиш чаша чешмяна вода, но може и да ги стигнем. Не е и тесният каменист плаж в курортите от Северна Гърция, но тук ставам пристрастен и ще загубя обективност.

 

Едва 30% от заведенията из курорта бяха отворени, но всички келнери в тях те караха да се чувстваш специален. Въпроси от типа дали всичко е наред, имаш ли нужда от нещо, те размекват. Наясно съм, че това не е типично за нас българите, но е радващо, че се забелязва, макар и провокирано от слабия сезон и кризата.

 

Като извод ще завърша, че колкото и да е модерно, не бих избрал гръцкото пред българското море. Но вие събирайте доматите, чубрицата и наденицата и бързо там – чакат ви.

П. С. За тези, които ще използват епитети срещу мен – почивал съм в западните Балкани на Адриатическо море, в южните ни съседки, на по-екзотични места извън Европа и мога да кажа, че обслужването ни е в пъти по-добре от въпросните страни.

Направете и вие сравнението, преди да оплюете родното море, както всичко родно напоследък.“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма археологическа находка в България ще преобърне световната история
Next: Вижте тази къща в Бояна, която изуми света: Отвън е като от бъдещето, а от вътре ще останете изненадани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.