Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА
  • Новини

Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdfvfdgdfhgfjghjhg.png

Пловдивчанин реши да покаже касова бележка с цената на пуканките и вода, която я закупил в кино, което се намира в един от моловете в Пловдив. Във фейсбук групата „Забелязано в Пловдив“ е публикувана снимка на покупката, пише Plovdiv24.bg.

В коментарите си пловдивчани са повече от ядосани, защото удоволствието да гледаш един филм излиза повече от солено.

 

Ето защо някои споделят, че прибягват до следния трик:

„Повечето неща си ги вкарвам отвън“.

„Билетът е обаче 10 лв , онзи ден бях на Наполеон“.

„Онзи ден и уикенд са различни ценови дни“.

„После се чудят защо залите са празни и хората гледат от „Замунда“.

„Не защитавам киносалона, но щом не ви задоволяват цените, има и други киносалони в Пловдив, в които цените са по-ниски и прожектират същите филми. Все пак това е в МОЛ“.

„Аз от преди четири години не виждам разлика в цената нито на пуканките, нито на водата. Който му е скъпо, да гледа филма, без да яде. На никой не му светна, че плащат за почистване на залите“.

„В България не разбират, че един бизнес, за да е успешен, трябва да се разчита на голям поток с нормална печалба, а не вадене на души и после, защо фалират… Не може да продаваш минерална вода и пуканки с 600 % надценка и да ти върви бизнеса..“

„Безумно! Никой не трябва да стъпва в киното и ще видите как ще оправят цените.“

„Не е скъпо, парите са малко …“

„Че парите са малко това е факт, но цените са изкуствено завишени. Къде в другите страни в кината водата е 3.50 евро или пуканките са 10 евро? Тук не обръщам парите, а ги гледам като единица за сума.“

„Цените са високи естествено, но кой Ви задължава да се „възползвате“ от тях? Малка мин. вода може да си носите в джоб или дамска чанта. Другото е глезотия..“

„Аман от тарикати. Какво като е мол. Пуканки със себестойност 1 лев ги продават за 9 лева. Ама какво да правят хората ,детето като каже искам пуканки и купуват.“

„Вие за да ядете ли сте отишли или да гледате кино?!“

„А вие защо не си вземете от магазина пуканки и вода и така да отидете на кино? Всяко едно нещо може да си го направиш скъпо и може и да е евтино. Както си го направиш. И също така преди да си поръчаш нещо се пита за цена и ако ти е скъпо, не го взимаш“.

„Ходете на театър. Пак е 50 лв за двама, но си заслужава поне“.

„Това ядене в киното не мога да го разбера. Това не е закусвалня. А да не говорим после каква свинщина става.“

„Някой зорлен ли ви отведе там. Вие сами сте си ги причинили,така че не плачете.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПОЧИНА КРАСИВОТО ЛИЦЕ НА СОЦИАЛИЗМА В КАЗАНЛЪК
Next: Гатьо се завърна, влезе в ново риалити заедно с известна дама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.