Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420
  • Новини

Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
lekarkasktoastoa.jpg

Пловдивчанка е купила лекарство за остър артрит от Турция за 4 лева опаковката вместо за 60 лева в България.

 

Става въпрос за „Плакенил“. Според касовата бележка на жената от аптеката в южната ни съседка за 7 опаковки е дала 284,48 лири, което е 40,64 лири една опаковка. Цената, изразена в български лева при една турска лира – 0,11 лева, означава, че е дала 4,47 лева за опаковка, а за 7 опаковки това са 31,30 лева.

 

Не изпускай тези оферти:

При наша справка за стойността на лекарството се оказва, че една опаковка в България струва около 60 лева. В аптечната мрежа обаче лекарството липсва. Неговият еквивалент, който също е предписан на пловдичанката – „Моривид“, също струва 60,60 лв. Т.е. ако тя беше решила да закупи 7 опаковки, то трябваше да даде около 420 лева.

 

Така дори с бензина за пътуването до Турция закупуването на лекарствата й е излязло в пъти по-евтино.

По думите на жената следващият път ще отскочи до съседна Гърция, където е проверила, че лекарството е около 3,50 евро.

 

Тя е един от примерите защо лекарственият туризъм набира скорост, както и защо много българи предпочитат да се лекуват в болници в Турция, а не в България.

Още подобни новини:

Увеличение се наблюдава при цените на фармацевтичните продукти, като инфлацията не е подминала сектора. Процентното увеличение се движи между 5 и 10%, съобщава Би Ти Ви.

На по-голямата част са основно лекарства без лекарско предписание. Според данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на bTV, продуктите, които през тази година имат най-голямо максимално увеличение и чиято цена е скочила с над 50 на сто, са капките за нос, геловете за обрив, спрейовете за нос, капките за очи и йодните таблетки.

Важно уточнение е, че за тези продукти има наложен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. Постъпилите заявления за промяна на цена на лекарствени продукти без лекарско предписание за периода януари 2022 г. – август

2022 г. са общо 795 бр. в това число и няколко хомеопатични лекарствени групи. За същия период на 2021 г. са подадени общо 92 бр. заявления за промяна на цена на лекарствен продукт без лекарско предписание.

Проверка на Би Ти Ви показват данните за пет от най-търсените и необходими продукти, с които всеки от нас се запасява у дома.
Цената на таблетките за популярен продукт срещу температура се оказва най-ниска в България и приблизително същата в Турция. В Германия тя е почти тройна. Таблетки за настинка и болки в тялото.

На най-добра цена могат да бъдат намерени в Турция. Най-скъпи са отново във Федералната Република Германия. Лекарство за главоболие – В България то е най-евтино, а ако го закупим от аптека в Берлин – то ще е близо 3 пъти по-скъпо. Сиропът за кашлица се предлага с изненадващо ниска цена в Турция. В Германия и България сметката ни касата ще бъде почти еднаква.

Равносметката е, че най-евтино излиза купуването на лекарствени продукти от Турция. В Германия, обаче лекарствата са много поскъпи, а увеличението на цените при тях се движи със същата степен като у нас.

Наблюдава се „лекарствен туризъм“. „Това е един „Параграф 22“, защото в България данъкът добавена стойност на лекарствата е най-висок. При нас ДДС-то не е преференциално, докато в Гърция е 9% на лекарствата. И ако трябва да бъда точна, ние работим с най-ниския марж, говоря аптеките като то не е печалба, а добавка“, коментира Мая Попова, магистър-фармацевт.
Много българи избират да купуват лекарства от близките до границата селища в Турция. Разликите в цените са от 30% до 300%.

„Има пределни цени на лекарствата в зависимост от това дали се дават с лекарско предписание.

Увеличението на цената на лекарство може да стане веднъж годишно в рамките на инфлацията, която НСИ отчита“, каза по Би Ти Ви Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

„Регулацията на цените в рамките на Европейския съюз е единна. Затова може да се наблюдават разлики в цените спрямо държави, които са извън ЕС“, уточни той. Според него е важно да се намери баланс в рамките на Европейския съюз, за да не се стига недостиг до лекарства. „Факт е, че в различни периоди се наблюдава недостиг на определени продукти.

Недостигът на един лекарствен продукт води до свръхтърсене на алтернативата. Това води до възможно забавяне и на алтернативния продукт“, посочи той.

„Част от хората са с впечатление, че държавата се занимава със закупуването и разпределянето на лекарствата. Касае се за един пазар, който е частен – производителите и аптеките са частни. Регулаторът има друга роля“, допълни директорът на ИАЛ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-p Емилoвa cъвeтвa: Сaмo 2 cъcтaвки и щe изкapaтe вcички шлaки oт тялoтo cи и дpacтичнo щe oтcлaбнeтe
Next: До всички пенсионери: Имаме важни новини за Вас на 29-ти октомври

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.