Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420
  • Без категория

Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dfbfbgfhghhfhjhgfjhg

Пловдивчанка е купила лекарство за остър артрит от Турция за 4 лева опаковката вместо за 60 лева в България.

Става въпрос за „Плакенил“. Според касовата бележка на жената от аптеката в южната ни съседка за 7 опаковки е дала 284,48 лири, което е 40,64 лири една опаковка. Цената, изразена в български лева при една турска лира – 0,11 лева, означава, че е дала 4,47 лева за опаковка, а за 7 опаковки това са 31,30 лева.

Не изпускай тези оферти:

При наша справка за стойността на лекарството се оказва, че една опаковка в България струва около 60 лева. В аптечната мрежа обаче лекарството липсва. Неговият еквивалент, който също е предписан на пловдичанката – „Моривид“, също струва 60,60 лв. Т.е. ако тя беше решила да закупи 7 опаковки, то трябваше да даде около 420 лева.

Така дори с бензина за пътуването до Турция закупуването на лекарствата й е излязло в пъти по-евтино.

По думите на жената следващият път ще отскочи до съседна Гърция, където е проверила, че лекарството е около 3,50 евро.

Тя е един от примерите защо лекарственият туризъм набира скорост, както и защо много българи предпочитат да се лекуват в болници в Турция, а не в България.

Още подобни новини:

Увеличение се наблюдава при цените на фармацевтичните продукти, като инфлацията не е подминала сектора. Процентното увеличение се движи между 5 и 10%, съобщава Би Ти Ви.

На по-голямата част са основно лекарства без лекарско предписание. Според данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на bTV, продуктите, които през тази година имат най-голямо максимално увеличение и чиято цена е скочила с над 50 на сто, са капките за нос, геловете за обрив, спрейовете за нос, капките за очи и йодните таблетки.

Важно уточнение е, че за тези продукти има наложен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. Постъпилите заявления за промяна на цена на лекарствени продукти без лекарско предписание за периода януари 2022 г. – август

2022 г. са общо 795 бр. в това число и няколко хомеопатични лекарствени групи. За същия период на 2021 г. са подадени общо 92 бр. заявления за промяна на цена на лекарствен продукт без лекарско предписание.

Проверка на Би Ти Ви показват данните за пет от най-търсените и необходими продукти, с които всеки от нас се запасява у дома.
Цената на таблетките за популярен продукт срещу температура се оказва най-ниска в България и приблизително същата в Турция. В Германия тя е почти тройна. Таблетки за настинка и болки в тялото.

На най-добра цена могат да бъдат намерени в Турция. Най-скъпи са отново във Федералната Република Германия. Лекарство за главоболие – В България то е най-евтино, а ако го закупим от аптека в Берлин – то ще е близо 3 пъти по-скъпо. Сиропът за кашлица се предлага с изненадващо ниска цена в Турция. В Германия и България сметката ни касата ще бъде почти еднаква.

Равносметката е, че най-евтино излиза купуването на лекарствени продукти от Турция. В Германия, обаче лекарствата са много поскъпи, а увеличението на цените при тях се движи със същата степен като у нас.

Наблюдава се „лекарствен туризъм“. „Това е един „Параграф 22“, защото в България данъкът добавена стойност на лекарствата е най-висок. При нас ДДС-то не е преференциално, докато в Гърция е 9% на лекарствата. И ако трябва да бъда точна, ние работим с най-ниския марж, говоря аптеките като то не е печалба, а добавка“, коментира Мая Попова, магистър-фармацевт.
Много българи избират да купуват лекарства от близките до границата селища в Турция. Разликите в цените са от 30% до 300%.

„Има пределни цени на лекарствата в зависимост от това дали се дават с лекарско предписание.

Увеличението на цената на лекарство може да стане веднъж годишно в рамките на инфлацията, която НСИ отчита“, каза по Би Ти Ви Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

„Регулацията на цените в рамките на Европейския съюз е единна. Затова може да се наблюдават разлики в цените спрямо държави, които са извън ЕС“, уточни той. Според него е важно да се намери баланс в рамките на Европейския съюз, за да не се стига недостиг до лекарства. „Факт е, че в различни периоди се наблюдава недостиг на определени продукти.

Недостигът на един лекарствен продукт води до свръхтърсене на алтернативата. Това води до възможно забавяне и на алтернативния продукт“, посочи той.

„Част от хората са с впечатление, че държавата се занимава със закупуването и разпределянето на лекарствата. Касае се за един пазар, който е частен – производителите и аптеките са частни. Регулаторът има друга роля“, допълни директорът на ИАЛ.

Continue Reading

Previous: Най-важния семеен празник срещаме след ден! Красиви имена черпят, а традициите повеляват на трапезата да има
Next: Предколедно: Земетресение разлюля България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.