Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка направи на нищо две служителки от паспортната служба за държанието им
  • Новини

Пловдивчанка направи на нищо две служителки от паспортната служба за държанието им

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
saasrttwtqwrwq.png

На мейла на Plovdiv24.bg получихме жалба от Красимира Валентинова Йовчева, изпратена и до гл.инсп. Георги Машонов, началник РУ 02 Пловдив. Публикуваме я без редакторска намеса:

Г-н Машонов,

Бих искала да подам оплакване относно поведението на подопечните Ви две служителки (не се представиха, а нямаше и баджове с имената им, затова ще се наложи да съм по-описателна), които работят в паспортна служба – приемат документи, правят снимки за паспорти и от тях се взимат готовите паспорти.

Наложи се на мен и мъжа ми да ползваме техните услуги на 29.06.2022 г. около 10,00 часа сутринта. Отидохме да подадем документи за подновяване на паспортите си и получихме вх. номера 623/4525 и 623/4526.

Поведението на двете жени беше меко казано безочливо. Разговарят с клиентите, карайки се с тях. С всеки един! Не пропускат! Имат очакване отсрещната страна да е наясно с всички процедури и административни детайли на тяхната работа, без да поясняват абсолютно нищо, не отговарят на зададени въпроси, “въртят очи“, демонстрирайки абсолютното си нежелание да работят това, за което са наети.

Говорят на “ти“, използват ехидни и непочтителни думи, имат усещането, че са несменяеми и всички хора, чакащи на опашка за документи, са длъжни да се погрижат за техния работен комфорт. Търсят пререкание с всеки и не пропускат човек, с когото да се скарат, или поне да го накарат да съжали, че се налага да работи с Вашата институция.

Конкретно в нашия случай жената, която прави снимките, се скара на моя мъж за мястото, на което си е оставил попълнените документи (като казвам “скара се“, разбирайте, че наистина повиши тон и крещеше срещу него). След това каза, че няма да го снима и пусна жената, която чакаше след нас да се снима преди него “за наказание“, че много сме бързали – “Всички бързат, ти ще изчакаш сега, аааамаха“, бяха думите и.

Другата жена, чието място е по-близо до вратата, се скара с колежката си (пред нас, по някакви техни си въпроси) и след това пренесе гнева си в разговора с нас.

За общото време от 20 минути престой при тези две жени ни беше крещяно през цялото време, не получихме адекватно обслужване, нито отговори на въпросите си. Вместо добър ден, ни навикаха, че питаме за бланка, която да попълним и като цяло разбрахме, че тези жени имат спешна нужда от обучение по сериозно много направления.

Днес, 26.07.2022, около 10,00 часа отидох отново, за да получа новите паспорти. Заедно с мен вътре беше и едно четиричленно семейство – родители с бебе момиче и момче на около 5 г. Искаха да подадат документи за издаване на паспорти за двете деца и жената.

Преминаха през същия фарс, който Ви описах по-горе, а едната Ви служителка (жената, чието място е по-близо до вратата), не се смути дори от плача на бебето, за да се скара с родителите, че нещо не са написали на правилното място. Говорих с хората на излизане, те ще се отзоват с подробно описание на разговора с жената и причината за скандала, ако ги потърсите.

Двете жени, Ваши подопечни, получиха устни забележки от мен два пъти, когато подавахме нашите документи на 29.06.2022 г., но след днешното фиаско си дадох сметка, че ще трябва да им се обърне по-сериозно внимание.

Може би не искат да работят това, може би не искат да са там, може да имат лични проблеми, или психически разстройства, каквото и да е, това не би следвало да е проблем на клиентите и всички, които са излезли от работа, за да дойдат да си изкарат документи.

Относно тромавата и неясна процедура за подаване на жалби, в комбинация с неосведомеността, която се шири в отдела, ще Ви пиша друг път. Работата с Вашите подопечни е истинско мъчение и горещо се надявам, че ще погледнете по-сериозно на този въпрос. Очаквам входящ номер и последващо градивно развитие, а не просто стандартна бланка, която се изпраща в законоустановен срок за отбиване на номера.

За да Ви стимулирам малко повече, ще изпратя копие на тази жалба и до няколко медии, с надежда все пак нещо да се промени. Предложението ми е, да си направите труда да поискате обратна връзка от хората, които са ползвали услугите на Вашите служители, за да разберете, че недоволните не са един и двама, а по-скоро минават 90%…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скромен мъж приютява семейство в караваната си по време на буря и намира странни кашони близо до дома си на следващия ден
Next: Д-р Тодоров предупреди: Никога не правете това на плажа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.