Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдив замръзна: Мария и Антония убиха Маргарита, защото е красива и има гадже. Разказаха на Криси, тя ги изпя
  • Новини

Пловдив замръзна: Мария и Антония убиха Маргарита, защото е красива и има гадже. Разказаха на Криси, тя ги изпя

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
marmamramsgmasg.jpg

Преди 18 години Пловдив изтръпна. През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост.

Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина, разказва “Труд”.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия “Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади.

Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица “Кукуш“в Пловдив.

Не изпускай тези оферти:

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки – Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: “Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“.

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване.

Маргарита била красива, имала приятел, с което предизвикала завистта на съученичките си.

Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът – завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта.

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. “Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат.

На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата.

“Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ – молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки.

Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе.

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата – Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита.

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина.

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева.

Зле са обаче с оценките – Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма.

Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката.

След затвора заминават за чужбина

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина.

Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство.

Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България пострадахме от наводнения, но и в Гърция е същински ад, удари ги ураган! Транспортът спря
Next: Климатолог с тревожни новини, ето каква зима ще има в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.