Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдив потъна в скръб по празниците след кончината на голяма шефка
  • Новини

Пловдив потъна в скръб по празниците след кончината на голяма шефка

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
sfdhgdffbfgbgfbgf.png

На 67 години е починала бившата шефка на Здравната каса в Пловдив Антонина Славова. Тъжната новина съобщи във фейсбук нейната приятелка Минка Сърнешка, общински съветник от групата на БСП, пише trafficnews.bg.

През годините тя беше зам.-управител на МБАЛ „Свети Мина“ и икономически директор на УМБАЛ „Пловдив“.

 

„Скърбя за Тони!

С много голяма тъга ви съобщавам, че на тези свети християнски празници, загубих една приятелка, която дълги години беше моя опора и в добро и зло.

Тази сутрин е починала Антонина Славова. Загубата за нас жените социалистки е много голяма, тя беше един прекрасен човек, приятел и много деен човек, двигател на идеи и идеалист по душа, непримирима към несправедливостта.

Най-искрени съболезнования за всички близки и приятели!

Погребението ще се състои на 28.12. от 12.00 ч.  Драгановите гробища в район „Южен“ в Пловдив.
Ще ми липсваш, приятелко!

Да почива в мир!“, написа Минка Сърнешка

„Бог да я прости! Толкова години заедно! Да е светла паметта ти!“, изрази своята тъга в социалните мрежи“, проф. Георги Йорданов, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Бъдни вечер: Свекър стреля срещу сина си и снаха си в село Съдиево
Next: Чудо! 6-годишната Александра се събуди след кома вече на 22 години

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.