Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Победата й загорча: Веселка си тръгна жестоко обидена от Фермата
  • Новини

Победата й загорча: Веселка си тръгна жестоко обидена от Фермата

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
gkasjgasjgjas.png

Макар да се окичи с титлата „победител“ в риалитито “ Фермата “ за втори път преди броени дни, многодетната майка Веселка не успя да се зарадва чистосърдечно на триумфа си, а причината бе горчива обида , която й нанесе друга участничка в предаването.

Една от съфермерките й я огорчи болезнено. Гимнастичката Валерия директно я захапа, че трябва да отслабне.

Забележката й жегна и разстрои Веселка, която не си позволява да коментира външния вид на останалите участници и има високо мнение за себе си.

 

Не изпускай тези оферти:

Бившата конярка беше болезнено слаба при влизането си в предаването, но видимо напълня в лицето, по ръцете и бедрата след почти три месеца в стопанството. „Тук ядем по три пъти на ден, най-често въглехидрати, а навън се храня много по-малко – не че спазвам някакви диети, просто не ми остава време“, обясни промяната във външния си вид многодетната майка от село Борима.

„Още на 15 години се научих да работя на банциг… На 18 се роди първото ми дете, но аз си ходех на работа, защото беше на 200 метра от вкъщи. Прибирам се, нахранвам детето и се връщам на работа. После заминахме за Ловеч, средната дъщеря се беше родила.

Мъжът ми пострада при инцидент и не можеше да работи. Наложи се аз да изхранвам семейството. Започнах в дърводелска фирма, като бях бременна във втория месец с малкия. Тогава най-близката ми приятелка, ама най-близката, дето съм дала всичко за нея, завидя, че шефът ме хвали как работя. И му казала, че съм бременна.

Шефът ме освободи и с нея се скарахме. До този момент спяхме при тази приятелка и след скандала се изнесохме. Първата вечер спахме в един вход. Това е най-гадният ден в живота ми“, разказа преди дни Веселка пред останалите фермери.

На следващия ден тя намира квартира и започва да търси нова работа. Взимат я в „Топливо“, където работят само мъже. Тя е единствената жена и се труди до края на бременността.

„Била съм на ръба и много отчаяна. Какви ли не мисли са ми минавали през главата, но винаги има решение. Няма безизходица“ – категорична е отрудената млада жена.

Continue Reading

Previous: 11 сигнала, че Вселената ви изпраща съобщение, че парите идват в живота ви през новата година
Next: 1977 година, 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България погребало стотици българи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.