Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…
  • Новини

Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
dsagkdsglkdlkgkdfhgf.png

Големият шампион от тазгодишния сезон на „Игри на волята“ Иван Рълев призна какво му се е случило непосредствено след финала, както и какво се случва между него и Дени, когато напрежението от играта и светлините на прожекторите вече ги няма.

 

„Дени го беше организирала страхотно – всички се събрахме да гледаме заедно финала. Споделих тази вечер с най-близките си хора от предаването, с които три месеца бяхме заедно. И всички ми се радваха, защото се видя, че аз доста доминирах в битките, и те го уважиха“, сподели Рълев в „На кафе“ пред Гала.

Обикновено участниците в шоуто са кандидатствали много пъти, докато им се усмихне късмета да прекрачат прага на Арената, при Рълев обаче, това се случва от раз.

„Получи ми се от първия път, силно вярвах, че ще стане и стана. Бях гледал даже само четвърти сезон, после си пуснах и трети сезон, за да натрупам представа, да бъда по-подготвен“, сподели още той.

 

Нямах възможността да играя с брат ми, както много ни се искаше и на двамата, но явно така е трябвало да стане. Когато се върнах вкъщи обаче, той вече знаеше, че съм победил, и много ме разчувства с реакцията си, защото той иначе е много кораво момче. Родителите ми, които по това време бяха на морето, също бяха много щастливи. Веднага се видяхме и с тях, вълнението беше голямо.

Баща ми ми каза: „Бях сигурен, че ще победиш!“

На въпрос защо в началото на надпреварата той сякаш е бил трудно забележим, Рълев отговори така: „Първите две седмици бяха по-критични за мен, после играта ми се отпуши. Не мога да си обясня защо така се получи, но пък се радвам, защото точно това ме амбицира страшно много и после не дадох задна до последно“.

Дали Рълев е имал слабо място в играта и кое е било то? „В интерес на истината не знам… нямам.. не мога да си спомня да съм издънил някой пост или да съм забавил. Даже обратното – винаги съм наваксвал“, категоричен е Рълев, който добави още, че според него най-голямата изненада на сезона е Мартин.

„В началото не гледах много сериозно на него, знаех, че е ресторантьор, но го забелязах тогава, когато ме победи в една от битките. Тогава определено заслужи уважението ми. Мартин се държеше супер мъжки във всеки един момент, казваше си това, което мисли и съвсем заслужено стигна до финал“.

 

Онова, което най-много е повлияло на Рълев, както вероятно и на всеки друг участник в „Игри на волята“, това е липсата на добра храна и хигиена.

„Гладът със сигурност е нещото, което е най-кофти там. Но аз знаех къде влизам, че ще има глад, мизерия, липса на хигиена. Но и знаех, също така, че това е период, който трябва да издържиш, това е.

От началото имах стратегия да играя с жените, защото си мислех, че с тях мога да направя много интересна игра. Получи се добра комбинация с Виолета и то до края на играта, както се видя.

Колкото до най-големия конкурент в играта на Рълев – Момчил, става ясно и от думите на победителя – и двамата не умеят да губят.

„С Момчил не умеем да губим. Много се радвам, че играх играта именно срещу него, защото той ме караше аз да бъда по-добър. Съревнованието помежду ни беше много сладко, беше нещо наше. Много ми беше мило. Караше ме да се развивам. Успях и във финала да надделея.

Нямаше как Гала да не попита Иван Рълев за това в какви отношения е с Денислава, с която в един момент се видя, че се случва нещо повече от обикновено съревнование в играта. Двамата имаха кратка авантюра, а дали тя продължава и в реалния живот, разбираме от самия Рълев.

„Дени е страхотен човек, но просто осъзнахме, че не сме един за друг. Но си запазихме чисто приятелските отношения, големи хора сме.

 

В момента съм сам, нямам нужда от партньор до себе си, просто съм изключително фокусиран в работата си. Един ден искам да имам здраво семейство, но засега съм фокусиран в бизнеса и работата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров смаза журито в Мастър шеф и се изказа със силни думи за Осман
Next: Стана ясно от какво си е отишъл съпругът на Деси Стоянова и къде е бил

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.