Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Побоища в кабинета на Кирил Петков в Министерски съвет?
  • Новини

Побоища в кабинета на Кирил Петков в Министерски съвет?

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
iiraskralsrlas.jpeg

Скандални разкрития за побоища с участието на Кирил Петков в кабинета му в Министерския съвет по време на мандата му като премиер хвърли Владислав Горанов от ГЕРБ.

„Като се има предвид нестандартното поведение на Кирил Петков, нищо не може да ме учуди комуникационно. Говори се за побоища вътре в рамките на премиерския кабинет.

Много странни неща са се чували за вътре, не съм бил свидетел, не знам. Политици отвътре са ми разказвали за подобни случаи в Министерския съвет, свързани с избухвания и агресия на г-н Петков.

Дали е така, или не – не знам“, заяви Горанов в ефира на Нова телевизия, запитан как ще коментира начина на комуникация на бившия премиер.

Не изпускай тези оферти:

За пръв път за ексцесиите в кабинета на Петков се разчу през март тази година. От медийни публикации стана ясно, че на 11 март 2022 г. на територията на МС е имало жесток скандал, прераснал в ръкопашна схватка.

Участници в нея са били бившият премиер и тогавашният депутат от ПП Александър Дунчев. До разкритието се стигна благодарение на източници от НСО, които станали свидетели на мелето в кабинета на Петков.

Причината за въргала така и не стана ясна, но впоследствие предприемачът Патрик Смитьойс, който е холандец, но отдавна живее и развива бизнес в България и е близък приятел на Дунчев, потвърди за конфликта му с Петков във фейсбук публикация.

Това обаче не бил единственият случай, в който лидерът на ПП е проявявал физическа агресия, говори се в политическите среди.

Самият Петков не се свени да се разправя физически дори пред свидетели, стана видно от негов брифинг през август тази година. Тогава той удари с лакът в корема журналиста Николай Караколев, който искаше да му зададе въпрос.

Тъй като имаше и представители на други медии, сред които и национални телевизии, а камерите им запечатаха грозната сцена с участието на Петков, той изригна пред репортерите: „Може ли да запишеме отново?“, за да не видят кадрите с Караколев бял свят.

Въпреки манекенската си визия Петков всъщност е носител на кафяв колан по карате. Бойното изкуство той е тренирал в продължение на десетилетие – от 5 до 15-годишна възраст.

Негов треньор е бил сенсей Явор Дянков, при когото го записва баща му Петко Петков. Петков-старши пък е мастер в друго бойно изкуство – айкидо.

След като Кирил се сдобил с кафяв колан, се отказал от каратето и отишъл да тренира в залата на баща си, като с бойни спортове се занимавал до студентските си години.

Още политика:

„Ще ми се да има шанс за създаване на какъвто и да е кабинет. Би могло да се състави такъв кабинет. Явно, че не може да има пресечна точка на всички предложения. Много трудно се създава такова мнозинство на еднаквите предложения, но се надявам, че разумът би трябвало да надделее над хаоса“, заяви общественикът проф. Стоян Денчев.

Той сподели, че очаква българските политици да се превърнат в държавници, защото ножът е опрял до кокала.

„Тяхната цел не е насочена към формиране на правителство, което да изведе от кризата България, а си мислят какво ще стане при следващите избори, а то нищо ново няма да стане. Някой трябва да се жертва от тези политици и да каже „майната му на бъдещето, дайте да видим настоящето“, твърди гостът пред Bulgaria ON AIR.

По думите му, ако утре има извънредно заседание на парламента, то би могло да приеме промяната на Закона за гласуването и да приеме някаква резолюция, свързана с указване на военна помощ на Украйна.

Според него, ако има нови избори, резултатът ще зависи от начина на гласуване – дали ще бъде хартиена или друга бюлетината, и смята, че ще се запази съотношението, което е сега.

„Дай, Боже, да се формира някоя нормална коалиция, която да дойде на базара на общи ценности и цели“, добави той, след което цитира думи на Нелсън Мандела: „Стремежът към живота не трябва да се отчита с това колко си лош, когато паднеш, смисълът на живота е веднага, като паднеш, да станеш“, към това трябва да се стремят нашите политици“, категоричен е Стоян Денчев.

Той предполага, че ГЕРБ ще се опита да състави правителство на малцинството, ако не успее да мотивира хора, които да гласуват и да станат подкрепа на правителство с определени цели, но това няма да се получи и посочи, че третият мандат се оказва най-възможен.

„Мисля, че и „Български възход“, и „Демократична България“, и БСП биха имали шансове, но най-голям шанс има „Български възход“. Ако реши президентът, че ще ходим на нови избори, би могъл да го даде и на ДПС“, уточни гостът.

Той каза, че няма да има никакво правителство, докато няма българско мнозинство, а не евроатлантическо.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кърджали остана без мъже! Всички отидоха да работят в Нидерландия за по 30 евро на час като
Next: Когато можеш, прави добро и никога не съжалявай за това. Отдели минутка от времето си с тази поучителна история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.