Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Погребаха княз Кардам във Врана
  • Новини

Погребаха княз Кардам във Врана

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
knqzzkaskkas.png

В навечерието на 9-ата годишнина от кончината на Кардам, Княз Търновски в тесен семеен кръг бяха пренесени тленните му останки на българска земя. Първородният син на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита ще бъде положен в Царската фамилна гробница в криптата на Православния параклис “Св. Св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец“ в Царския Дворец Врана.

Първородният син на Симеон Сакскобургготски – Кардам Търновски почина на 7-ми април 2015-а година, след седем години в будна кома в мадридската болница „Санчинаро“. При катастрофа на 15 август 2008 Кардам и съпругата му пострадаха тежко. Тогава колата им излита от пътя и се удря в дърво. И двамата бяха хоспитализирани, но Кардам получава тежка мозъчна травма и седем години остана в кома.

Тялото му е било пренесено в София, за да бъде погребан в царския дворец “Врана“ в близост до своето семейство.

Погребението беше извършено ден преди годишнината от смъртта на Кардам – 7 април. На него са присъствали цар Симеон II, царица Маргарита и близки членове на семейството.

Кардам Търновски, най-големият син на Симеон Сакскобургготски, е роден на 2 декември 1962 година в Мадрид. Той беше престолонаследник на несъществуващия вече български царски трон.

Княз Кардам завършва Френския лицей в испанската столица, след което завършва философия и международна икономика в университета „Кларк“ в САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика, специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет „Пен“ в Пенсилвания.

През 1996 година Кардам се жени за испанската благородничка доня Мириам Унгрия и Лопес, родена на 2 септември 1963 г. в Мадрид. Венчавката се извършва в православната църква „Св. Св. Андрей и Димитър“ в Мадрид, където през 1973 година княз Кардам представлява баща си при полагането на първия камък.

Те имат двама сина – княз Борис Търновски, роден на 12 октомври 1997 г., и княз Белтран Търновски, роден на 23 март 1999 година, предава NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Наричали Родината ни…
Next: Първа банка у нас въвежда нова такса уикенд, други вдигат още тарифите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.