Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни
  • Новини

Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vsfdvsdfbfdbdgnfgmhjm.png

Министерството на отбраната подготвя задължителна военна подготовка за определена категория цивилни. Това обясни наскоро пред депутатите от отбрана заместник-министърът на отбраната, а сега и служебен военен министър Атанас Запрянов.

В друго свое изказване Зпрянов обясни, че се работи за това „младите български граждани да бъдат подготвени за носене на военна служба при продължителна конвенционална война“, предава БНР.

Засега Министерството на отбраната само обмисля варианти. Самите законодателни промени в Закона за резерва и в Закона за отбраната са готови, но наполовина. Готови са текстовете за припомнянето на военните навици на онези, които са били в казармата преди 2007 година. Не са готови текстовете за задължителната военна подготовка на цивилното население.

Близки, запознати с процеса, коментираха, че военните умения може да станат задължителни, например за лекарите или IT специалисти. Миналата година участници в обсъжданията пък припомниха, че военното обучение може да е задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация, както било във Франция.

„Ако този човек има стимул, вместо да ходи, да пътува, семейства да се разделят, да остане в България, ако има намерения да се свърже с армията, да се създадат максимално добри условия.“

Ненчев си спомня как докато бил министър, се нароили няколко паравоенни организации. Той прави извода, че ако няма условия, създадени от армията, интересуващите се от военно дело ще отидат тъкмо в такива формирования.

„Обществото да разбере, че инвестициите в сигурността са фундаментални за функционирането му“, призовава от известно време и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Всички опции са на масата, казва политическото ръководство на армията за военното обучение на цивилни. Решение обаче няма да бъде предложено до приключването на Стратегическия преглед на отбраната, което именно заради този въпрос беше отложен до края на юни.

Досегашният военен министър Тодор Тагарев смята въпроса за сложен и е на мнение, че „едва ли може да бъде решен в условия на политическа неустойчивост“.

Никоя политическа партия от стария парламент в предизборен период не би се наела да взема тежки решения. След края на юни избраните ще трябва да поемат рисковете от решаването на този „тежък и чувствителен проблем“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново изтичане на опасен газ в Карнобат: Няколко души са потърсили лекарска помощ
Next: Подобно нещо не се е случвало с имотите в София от години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.