Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни
  • Новини

Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vsfdvsdfbfdbdgnfgmhjm.png

Министерството на отбраната подготвя задължителна военна подготовка за определена категория цивилни. Това обясни наскоро пред депутатите от отбрана заместник-министърът на отбраната, а сега и служебен военен министър Атанас Запрянов.

В друго свое изказване Зпрянов обясни, че се работи за това „младите български граждани да бъдат подготвени за носене на военна служба при продължителна конвенционална война“, предава БНР.

Засега Министерството на отбраната само обмисля варианти. Самите законодателни промени в Закона за резерва и в Закона за отбраната са готови, но наполовина. Готови са текстовете за припомнянето на военните навици на онези, които са били в казармата преди 2007 година. Не са готови текстовете за задължителната военна подготовка на цивилното население.

Близки, запознати с процеса, коментираха, че военните умения може да станат задължителни, например за лекарите или IT специалисти. Миналата година участници в обсъжданията пък припомниха, че военното обучение може да е задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация, както било във Франция.

„Ако този човек има стимул, вместо да ходи, да пътува, семейства да се разделят, да остане в България, ако има намерения да се свърже с армията, да се създадат максимално добри условия.“

Ненчев си спомня как докато бил министър, се нароили няколко паравоенни организации. Той прави извода, че ако няма условия, създадени от армията, интересуващите се от военно дело ще отидат тъкмо в такива формирования.

„Обществото да разбере, че инвестициите в сигурността са фундаментални за функционирането му“, призовава от известно време и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Всички опции са на масата, казва политическото ръководство на армията за военното обучение на цивилни. Решение обаче няма да бъде предложено до приключването на Стратегическия преглед на отбраната, което именно заради този въпрос беше отложен до края на юни.

Досегашният военен министър Тодор Тагарев смята въпроса за сложен и е на мнение, че „едва ли може да бъде решен в условия на политическа неустойчивост“.

Никоя политическа партия от стария парламент в предизборен период не би се наела да взема тежки решения. След края на юни избраните ще трябва да поемат рисковете от решаването на този „тежък и чувствителен проблем“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново изтичане на опасен газ в Карнобат: Няколко души са потърсили лекарска помощ
Next: Подобно нещо не се е случвало с имотите в София от години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.