Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
  • Новини

Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
agagnengeksho.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За великденската трапеза избрахме основните 4 продукта – килограм агнешко месо, козунак, яйца и салата. Ако ги купим от Русе ще ни струват около 43 лева. Затова се отправихме на пазар в Гюргево. Пътуването ни отне около 15 минути.

Как в Румъния се оказа с 25% по-евтино, и то при положение, че минималната заплата там е с над 65% по-висока, отколкото в България?

С разхлабването на ковид мерките на фермерския пазар все по-често се чува българска реч. Сънародниците ни купуват най-вече агнешко месо, защото е 5-6 лева по-евтино, отколкото в България. Но има и друга съществена разлика.

Минималната работна заплата в Румъния от началото на годината е 515 евро, докато у нас е 710 лева. Тоест на пазара най-важното правило е с какви доходи купуваме стоката.

В месарницата на Мариано за Великден румънците купуват половин или цяло агне. Българите са по-скромни.

“Режа им по два-три килограма. Но купуват и свински ребра, джолани”, споделя Мариано.

“Българите купуват, защото виждат, че месото ни е прясно, не е замразено. Цената е висока, но всичко се вдига – бензин, ток и никой не ни пита. И ние в Румъния не живеем добре с тези цени”, допълва Доримеа.

И въпреки това храната в Румъния е с 25% по-евтина, отколкото у нас.

 

“На сметка е. Пазарувам от тук всички продукти, включително и агнешкото, което е 14-16 лева за килограм и е натурално, и е по-вкусно, отколкото от веригите. Салати, краставици, всичко е по-евтино”, добави Росен Генчев.

На зеленчуковия пазар сергиите са подредени като в аптека. Килограм краставици е един лев и 58 стотинки, доматите са почти 5 лева, лукът 40 стотинки, а репичките и марулята 60. Така пролетната салата в Румъния излиза под 8 лева. Едрите яйца са по 24 стотинки, а най-скъпият козунак с плънка орехи и бадеми е 7 лева и 90 стотинки.

И въпреки, че търговците в Гюргево признават, че цените им са високи, великденският обяд в Румъния струва около 33 лева. В България обаче за същите продукти плащаме 10 лева повече. Първо избираме зеленчуците за салатата.

 

“Цената е 10 лева. Не е ли много скъпо? Всичко се е повишило с 20%. Клиентите мърморят, купуват в по-малки количества”, коментира Александър Баландин, зеленчукопроизводител.

Много от хората се отказват и от агнешкото месо, като му видят цената. В Русе средно струва 22 лева, съобщава БНТ. Като прибавим яйцата и козунака, сметката за великденската трапеза с продукти от България излиза 43 лева срещу 33 в Румъния.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската
Next: Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.