Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подобно нещо за първи път се случва в Стани богат
  • Новини

Подобно нещо за първи път се случва в Стани богат

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
sagdfskgkdsfkjhkgfhgf.png

Зрителите и феновете на Стани Богат видяха нещо, което се случи за първи път в телевизионната игра, а най-доволен от създалата се ситуация остана Георги Шиваров, който си тръгна с 2000 лева повече.

Очаквано, той не срещна проблеми с отговорите на първите три въпроса, а за този за 1000 лева бе попитан: „Кой музикант е работил като учител, има шест деца, 20-годишен опит в йога, производител на вино е и защитава Амазония“? – Мик Джагър, Стинг, Ед Шийрън, Елтън Джон.

Георги изключи възможността Джон да е баща на шест деца, а после започна да разсъждава и обърка годините на Джагър и Стинг, като заяви, че първият е на 70, а втория – на 80. В крайна сметка реши да използва 50 на 50 и при останали Стинг и Джон, правилно маркира първата опция.

Участникът заключи сумата от 1500 лева, като за нея бе запитан: „Коя международна организация се състои от страни, които по-рано са били част от СССР?“, с възможности МЕРКОСУР, ОАЕ, АСЕАН и ОНД. Шиваров елиминира ОАЕ, но не знаеше отговора и затова извика на помощ полицая Веселин Петров. Той обаче даде да се разбере, че не може да му помогне и съжаляваше, че не го е повикал на предния въпрос. Тогава играчът се обади на приятеля си Мирослав Йовчев, който за негово съжаление също остана безмълвен.

В този напрегнат момент Шиваров се сети, че е чувал за ОНД, заложи на тази възможност и продължи напред.

Последвалия въпрос за 2000 – „Какви по националност са куклите на Седемте бога на щастието, вдъхновили създателите на руската матрьошка“? – Японски, Френски, Турски или Американски, се оказа най-лесния за Георги и той позна, че първата възможност е вярната.

Шиваров бе на висота и на въпроса за 3000 лева: „Кое химическо съединение се използва за разтворител при химическото чистене“? – Алкиглицерол, Тетрахлоретилен, Нитробензол, Етанол. Участникът маркира втората опция и се оказа прав, с което постави началото на драмата за вечерта.

До нея се стигна след въпроса за 5000 лева: „До каква степен достига крал Чарлз III, който е първият британски престолонаследник с университетска диплома“? – Доктор по философия, Магистър по изкуствата, Бакалавър по археология и Специалист по военно дело.

Георги първо се поколеба между първата, третата и четвъртата възможност, но после изглежда се примири, че не знае отговора и обяви, че спира играта си по БТВ. Това обаче изобщо не се хареса на Билалов, който го попита дали решението му е сериозно и не му ли се играе още. С което съвсем обърка участника, който изведнъж си промени мнението и призна, че иска да играе, но така и не събираше смелост да го направи.

Тогава водещият му даде пет секунди, за да си помисли, и Георги рискува, като заложи на Магистър по изкуствата. Той аргументира мнението си с това, че изкуството е тачено от англичаните и те са влагали доста средства и усилия за развитието му. За радост на Шиваров рискът се оказа оправдан и играчът вече имаше сигурна сума от 5000 лева. Докато пък пишеше новия чек, след като скъса стария, Билалов определи отговора като неочакван за него.

Въпросът за 10 000 лева бе: „Столицата на коя античното царство се е намирала на територията на днешния алжирски град Константин“?, с възможности Картаген, Лидия, Киликия и Нумидия. Георги припомни, че Картаген е разрушен от римляните и посипан със сол, за да не бъде издигнат нов град, но си нямаше идея за другите опции и бе категоричен, че мисли да се откаже.

Този път Билалов не опита да го разубеждава и поиска да посочи отговор вече извън играта. Георги заложи на Киликия, но щеше да сбърка, тъй като правилният отговор бе Нумидия, пише vihrogon.bg.

Така той спечели 5000 лева благодарение на намесата на водещия при предпоследния въпрос.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Милионер строи 99 малки къщи, за да намали бездомността в своята общност – той дори им осигурява работа на място
Next: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.