Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село
  • Новини

Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
ssmmocichevva.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малка принцеса се роди в семейството на Виолета Фильова и Янко Георгиев от рилското село Смочево.

С раждането на Диляна децата в Смочево стават две. Момиченцето проплака в дупнишка болница на 20 юни. В петък майката и бебето Диляна бяха изписани от болницата и се прибраха в дома си в Смочево. Диляна е първото дете в семейството.

Щастливият татко Янко Георгиев беше украсил всички стаи в къщата с балони и играчки в чест на малката принцеса. Янко Георгиев е от Сандански, но преди около 10-ина години си купил къща в малкото планинско селце със затихващи функции, където живеят около 200 души.

„Приятелката ми Виолета Фильова ме дари с дъщеричка и съм най-щастливият татко на света. С нея се запознахме случайно и заживяхме заедно в селото. Тя е от Дупница. В момента учи в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност „Национална сигурност“. Аз работя вкъщи, автомонтьор съм.

Преди да се заселва в Смочево, работих 10 г. в Германия. Бях поканен на гости от приятели, които живеят в селото. Влюбих се в него и си купих къща в центъра. Реновирах я и сега тримата ще си живеем в нея. Тук животът е спокоен, хората са добри, а и детето ни ще расте сред красива природа и чист планински въздух“, разказа развълнуван Янко Георгиев.

Кметският наместник на Смочево Стефка Зашева беше безкрайно щастлива, че се е родило дете в селото след 12 г. прекъсване.

„Бяхме решили новия жител на селото Диляна да посрещнем както подобава – с баници, питки, музика… но го отложихме за след 40 дни, тогава майката ходи в черквата заедно с новороденото свещеник да прочете специална молитва за здраве на бебето, такава е традицията в нашето село, и тогава ще се съберем и ще се почерпим.

Поверието гласи, че до 40-ия ден детето не се показва на близки, роднини, приятели. След прочитане на молитвата всеки, който иска, може да отиде да го види и да му занесе дар“, разказа Ст. Зашева.

Единственото дете в селото Ани Москова преди около месец празнува 11-ия си рожден ден в Клуба на пенсионера. Тогава кметицата Стефка Зашева й купи нови дрехи за празника, бабите й дадоха пари да си купи каквото си пожелае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво значи, ако има звезда до цената: Това трябва да го знаете задължително
Next: Този мистериозен камък в родопите е истинска загадка и до ден днешен

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.