Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село
  • Новини

Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
ssmmocichevva.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малка принцеса се роди в семейството на Виолета Фильова и Янко Георгиев от рилското село Смочево.

С раждането на Диляна децата в Смочево стават две. Момиченцето проплака в дупнишка болница на 20 юни. В петък майката и бебето Диляна бяха изписани от болницата и се прибраха в дома си в Смочево. Диляна е първото дете в семейството.

Щастливият татко Янко Георгиев беше украсил всички стаи в къщата с балони и играчки в чест на малката принцеса. Янко Георгиев е от Сандански, но преди около 10-ина години си купил къща в малкото планинско селце със затихващи функции, където живеят около 200 души.

„Приятелката ми Виолета Фильова ме дари с дъщеричка и съм най-щастливият татко на света. С нея се запознахме случайно и заживяхме заедно в селото. Тя е от Дупница. В момента учи в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност „Национална сигурност“. Аз работя вкъщи, автомонтьор съм.

Преди да се заселва в Смочево, работих 10 г. в Германия. Бях поканен на гости от приятели, които живеят в селото. Влюбих се в него и си купих къща в центъра. Реновирах я и сега тримата ще си живеем в нея. Тук животът е спокоен, хората са добри, а и детето ни ще расте сред красива природа и чист планински въздух“, разказа развълнуван Янко Георгиев.

Кметският наместник на Смочево Стефка Зашева беше безкрайно щастлива, че се е родило дете в селото след 12 г. прекъсване.

„Бяхме решили новия жител на селото Диляна да посрещнем както подобава – с баници, питки, музика… но го отложихме за след 40 дни, тогава майката ходи в черквата заедно с новороденото свещеник да прочете специална молитва за здраве на бебето, такава е традицията в нашето село, и тогава ще се съберем и ще се почерпим.

Поверието гласи, че до 40-ия ден детето не се показва на близки, роднини, приятели. След прочитане на молитвата всеки, който иска, може да отиде да го види и да му занесе дар“, разказа Ст. Зашева.

Единственото дете в селото Ани Москова преди около месец празнува 11-ия си рожден ден в Клуба на пенсионера. Тогава кметицата Стефка Зашева й купи нови дрехи за празника, бабите й дадоха пари да си купи каквото си пожелае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво значи, ако има звезда до цената: Това трябва да го знаете задължително
Next: Този мистериозен камък в родопите е истинска загадка и до ден днешен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.