Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много
  • Новини

Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
tastkasktas.jpg

Тежка катастрофа с 16 загинали е станала в Турция, съобщава БТА. 21 са ранени при пътното произшествие с участието на автобус в окръг Газиантеп, предаде турската частна телевизия НТВ.

Трагедията се разиграла, след като автомобил излязъл от пътя и се преобърнал по нанадолнище. На мястото пристигнали медицински екипи, пожарникари и журналисти. Докато екипите работели на местопроизшествието, пътнически автобус се преобърнал на същото място, отнасяйки работещите там спасители и журналисти.

По първоначални данни са загинали 16 души, в т.ч. трима пожарникари, четирима здравни работници и двама медийни служители.

Валията на Газиантеп Давут Гюл потвърди броя на жертвите. По думите на Гюл автобусът е катастрофирал на около 200 м от мястото на първия инцидент, след което по инерция е продължил и се е врязал в събралата се група.

Не изпускай тези оферти:

Пострадалите са настанени в болница, съобщи министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу.

По данни на НТВ единият от загиналите медийни служители е кореспондент на агенция ИХА, а другият е шофьорът му.

Още:
Какво се случва в Турция? Само за ден втора адска катастрофа с десетки загинали

Най-малко 19 души са загинали, а други 26 са били ранени, след като камион се е врязал в пешеходци в Турция, съобщи министърът на здравеопазването на страната, цитиран от Франс прес.

„Инцидентът е станал, след като спирачките на камиона са отказали и той е ударил множество хора в Дерик“, град в югоизточната част на страната, написа в Twitter турският министърът на здравеопазването Фахреттин Коджа.

Това е втората голяма катастрофа за деня в Турция. По-рано вчера както БЛИЦ писа автомобил излезе от пътя и се преобърнал по склон, а пристигналите на място медицински екипи, пожарникари и журналисти бяха пометени от пътнически автобус, който се преобърна на същото място.

При този инцидент загинаха 32 души, а десетки бяха ранени между Газиантеп и Низип“, заяви ваалията на Газиантеп Давут Гюл, цитиран от БНР.

Ужасът няма край! В Турция не спират да броят труповете след ада в Газиантеп

„Трима пожарникари, двама спасители и двама журналисти са сред загиналите“, добави губернаторът на Газиантеп.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви
Next: На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.