Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много
  • Новини

Пожарни и линейки изнемогват! Катастрофата на годината в Турция. Труповете са много

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
tastkasktas.jpg

Тежка катастрофа с 16 загинали е станала в Турция, съобщава БТА. 21 са ранени при пътното произшествие с участието на автобус в окръг Газиантеп, предаде турската частна телевизия НТВ.

Трагедията се разиграла, след като автомобил излязъл от пътя и се преобърнал по нанадолнище. На мястото пристигнали медицински екипи, пожарникари и журналисти. Докато екипите работели на местопроизшествието, пътнически автобус се преобърнал на същото място, отнасяйки работещите там спасители и журналисти.

По първоначални данни са загинали 16 души, в т.ч. трима пожарникари, четирима здравни работници и двама медийни служители.

Валията на Газиантеп Давут Гюл потвърди броя на жертвите. По думите на Гюл автобусът е катастрофирал на около 200 м от мястото на първия инцидент, след което по инерция е продължил и се е врязал в събралата се група.

Не изпускай тези оферти:

Пострадалите са настанени в болница, съобщи министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу.

По данни на НТВ единият от загиналите медийни служители е кореспондент на агенция ИХА, а другият е шофьорът му.

Още:
Какво се случва в Турция? Само за ден втора адска катастрофа с десетки загинали

Най-малко 19 души са загинали, а други 26 са били ранени, след като камион се е врязал в пешеходци в Турция, съобщи министърът на здравеопазването на страната, цитиран от Франс прес.

„Инцидентът е станал, след като спирачките на камиона са отказали и той е ударил множество хора в Дерик“, град в югоизточната част на страната, написа в Twitter турският министърът на здравеопазването Фахреттин Коджа.

Това е втората голяма катастрофа за деня в Турция. По-рано вчера както БЛИЦ писа автомобил излезе от пътя и се преобърнал по склон, а пристигналите на място медицински екипи, пожарникари и журналисти бяха пометени от пътнически автобус, който се преобърна на същото място.

При този инцидент загинаха 32 души, а десетки бяха ранени между Газиантеп и Низип“, заяви ваалията на Газиантеп Давут Гюл, цитиран от БНР.

Ужасът няма край! В Турция не спират да броят труповете след ада в Газиантеп

„Трима пожарникари, двама спасители и двама журналисти са сред загиналите“, добави губернаторът на Газиантеп.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви
Next: На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.