Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познавате ли София: Името на кой квартал е определено от Иван Вазов
  • Новини

Познавате ли София: Името на кой квартал е определено от Иван Вазов

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
viadsvndsanvdnfgdfg.png

Днес ще се задълбочим в историята на град София. Ще ви представим откъде идват имената на някои от най-известните софийски квартали. Как Иван Вазов решава спора между хората и дава името на мястото, което сега е квартал на София. И много други интересни истории за имената на кварталите в София, пише Poznanieto.bg.

Кой квартал е наименован от Иван Вазов

Става въпрос за Красно село. Днес квартал на София, но е имало големи спорове около негово име. Смята се, че първият заселник идва на това място от Панагюрище и се казва Димитър Геров. Смята се, че той си е построил първата къща в района.

През 1900 година вече през района на Красно село се проектира да минава трамвайна линия. Вече и населението се увеличило съществено и се формирала териториална единица под формата на квартал. Съответно тя трябвало да има име, но тогава започнали големи спорове между неговите жители. Най-известните предложения били:

Ягодово
Малиново
Градината

Заради многото спорове, хората решили да потърсят авторитет за решаването му. Обърнали се към нашия голям писател Иван Вазов. Причината за това е, че той много често пътувал с трамвай през квартала и много харесвал малките и спретнати къщички, които хората си били построили. Той решил името на мястото да бъде Красно село – начинът по който се бил запечатал в съзнанието му.
Овча купел

Това е едно от имената на софийските квартали, които веднага се набиват на очи. Местната легенда го свързва с голяма земетресение, което го засегнало през 1858 година. Тогава от недрата на земята бликнала вода, която се оказала минерална и това води до заселване на мястото му. А днешното му име се свързва с овчарите, които водели стадата си да пасат на ливадите и да пият от минералната вода, която се смятало, че пазело животните от болести.

А втората част от името – “купел” – се свързва се свързва със съда, с който са кръщавали младенците. Тъй като минералната вода от Овча купел се ползвала и от хората с различни заболявания. Това е и причината да бъде построена през 1914 година обществена баня, а по-късно и болница за рехабилитация.
Надежда

Малко хора знаят, че този квартал е кръстен на най-малката сестра на цар Борис III – Надежда. Хората започнали да се заселват там още в началото на XX век. Първите хора са били работниците от железниците, както и различни видове занаятчии. През 1923 година, Надежда вече прераснала от махала в село, а през 1934 става център на община, която включва Илиянци, Връбница, Обеля и Модерно предградие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха истината за швейцарското правило и как всъщност прецаква пенсионерите
Next: Какво да правим, ако климатикът ни замръзне, съвет от професионалист

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.