Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познатото зло идва на власт! Румен Радев връща модела ГЕРБ-ДПС
  • Новини

Познатото зло идва на власт! Румен Радев връща модела ГЕРБ-ДПС

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
gerebedpdpss.jpeg

„Създава се изкуствено напрежение в енергетиката. Но има проблем с доставките на газ, каза Корнелия Нинова. Ние можем да предложим решение и го правим от април месец – единственото решение е незабавни преговори с „Газпром“ и разговори за нов договор, тъй като стария изтича.

В момента България няма нужда от кризисен щаб, а от бързи действия за възстановяване на преговорите“. Това каза лидерът на БСП и бивш вицепремиер Корнелия Нинова пред Би Ти Ви.

Тя припомни, че за министър на икономиката е назначен човек, който тя е уволнила.

„През февруари установих връзки и частни интереси, които източват държавни дружества. Установихме, че директорът на „Кинтекс“ – Михайлов, който ме „громи“ по всички телевизии, е едновременно е и търговски директор в частна фирма. ВМЗ – Сопот има отношение към тази частна фирма. Двете дружества имат договорка – „Кинтекс“ да представлява ВМЗ в Египет. И двете търговски дружества се отказват от тази отговорност и е прехвърлят върху частна фирма. Собственикът на тази фирма е зам.-министър от времето на ГЕРБ – казва се Манолев“, обясни Нинова.

И заяви, че всичко това се протектира от служебния министър на икономиката от служебния кабинет на Румен Радев.

Тези неща съм ги описала през февруари в две писма от премиера. Служебният кабинет на Радев възстановява модела ГЕРБ и ДПС. Следващата стъпка е да се уволнят ръководствата на ДКК, ВМЗ и „Кинтекс“, предупреди Нинова.

„Това е опит лично към мен да се приложи наказание. Отношението към БСП е показателно – от първият ден да обявяваш газова криза, да уволняваш хора на БСП. Започва една метла на хората, които се борихме с онзи модел“, каза още тя.

По думите й това е започнало още на протестите миналата година, когато Радев дошъл в парламента и ги нарекъл статукво.

„Война с него не сме водили – напротив, винаги сме го подкрепяли. Нямам обяснение за това. Вероятно желание изпълнителна власт, разбиване на партиите и реда в държавата. Онзи ден прочетох интересен коментар на политолог, който казва, че Радев има комплекси към хората, които са го създали. Вероятно има мъжки комплекс към жената, която го направи президент. Но това е в сферата на психологията“, добави още бившият вицепремиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал в ефир! Водеща захапа жестоко Нинова заради газа: Как така не знаете какво се случва?
Next: Намериха мъртъв 20-г. младеж с 50 дупки по тялото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.