Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познахте ли ги? Днес тези деца са едни от най-успелите българи
  • Новини

Познахте ли ги? Днес тези деца са едни от най-успелите българи

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dqwdsdgdfghfhfg.png

Братята Халваджиян са едни от най-успелите българи.

Те са символ на успеха.

Макар и доста критикувани в социалните мрежи резултатите им са безпорни.

Топ предаванията по гледаемост в българския ефир и по БТВ и по Нова тв са техни рожби.

Няма човек, който да не е заставал зад екрана по време на „Господари на Ефира“ и „Като две капки вода“.

Маги Халваджиян сподели много любопитна снимка и написа

 

„Само 46 години разлика!“.

На снимка той е с брат си Джуди.

Трудно е да се повярва колко време е минало.

На кадарът Маги е на 10 години, а брат му на 2.

Снимката събира хиляди лайкове.

Коментарите не спират:
Виждам две красиви дечица….,единят сладък,другият…,освен това и загрижен и отговорен…Ееее,това е защото се е чувствал длъжен….разлика в годините ..и не само ! Роман може да се напише от една снимка….,тъй де…! Чудесни сте и двамата !! Интересно би било да видим и родителите ,които са отгледали тези талантливи българи.

Прекрасни сте!
Бъдете много, много здрави, щастливи и винаги заедно във всичко!

И преди и сега ,сте били големи сладури! Бъдете здрави и благословени!

Двамата братя и златната нишка между тях…непрекосновена

Маги Халваджиян е роден на 18 февруари 1967 г. в Плевен. Той е живялвъв Варна, в различни италиански градове и в Москва, където учи в училище за цирково майсторство през периода 1981 – 1986 г.Завършва режисура в Нов български университет. В младежките си години е свирил в група.

Има над 450 заснети клипа и реклами и е един от най-успешните в продуцентския бизнес. Занимава се активно с режисура от 1992 г., а с продуциране – от средата на 90-те години.

Започва собствен бизнес в началото на 90-те години с внос на кафе и кафемашини от Италия.

Той е женен за Кремена Халваджиян, с която има син – оператора Бедрос „Бебо“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Стоичков се натъжи заради децата си
Next: След скандал със съседи – възрастна жена пое последния си дъх и вече не е сред нас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.