Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показаха изненадваща снимка на великата Лили Иванова от далечната 1952г.
  • Новини

Показаха изненадваща снимка на великата Лили Иванова от далечната 1952г.

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
dsadlaskdaskrkaslrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В социалните мрежи се завъртя ретро снимка на Лили Иванова от времето, когато е още олимпийска надежда по спортна гимнастика, снимката е по-надолу в статията.

Черно-белият кадър е слабо познат на феновете на изпълнителката на „Ветрове“, но пък я показва в една нова светлина и ни е трудно да си е представим като спортистка.

 

Снимката е от далечната 1952 година и е направена в Русе.

Тогава Лили е едва на 13 години и е шампионка по спортна гимнастика. Архивната снимка е качена в социалните мрежи от съученичка на известната певица.

 

Този кадър не само потвърждава спортната юношеска кариера на певицата, но и годината на нейното раждане 1939.

 

Треньорите са я смятали за бъдеща олимпийска надежда.

 

Отказва се, защото в пуберта бюстът й нараства много, нещо нетипично за гимнастичките, и повече не може да изпълнява съчетанията с финес. Но това пък я превръща в най-секси девойка в училището.

Примата на естрадната музика е успяла да запази перфектната си фигура и до днес. Запознати твърдят, че все още може да прави шпагат.

Лили Иванова все така спазва спартанска дисциплина, останала й от спорта, храни се балансирано и всеки ден играе гимнастика, задължително спи дълго. А има и добри гени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като опитате този метод за разсад, никога повече няма да използвате друг начин
Next: Разтвор с оцет за поливане на доматите. Това всеки градинар трябва да го знае

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.