Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показвам другото лице на Алексей Петров пред цяла България, приятел съм му от 1990 година
  • Новини

Показвам другото лице на Алексей Петров пред цяла България, приятел съм му от 1990 година

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
bgdfjjfgjrtrt.jpg

“Алексей имаше няколко лица. Той имаше таланта да качи някой в облаците. Другото му лице, което не се харесваше, беше да приземи някого също толкова бързо”, това разказа за Алексей Петров неговият приятел инж. Георги Ривов.

 

Двамата са работили много близко във федерацията по карате и връзката им се основа именно на този спорт, още от 90-те години на миналия век.

 

Пред bTV Ривов разказа, че напоследък приятелят му наистина е бил прекалено спокоен и сигурен за безопасността си.

“Понякога дори не съм виждал къде е охраната”, разказа приятелят на Алексей Петров.

 

 

“Аз съм го виждал в светлата му страна. Не съм го виждал в другите му роли. Чувал съм много, но не съм го виждал”, каза още Ривов, който е шеф на съдиите по карате.

Той каза също, че спортът е сближил Алексей Петров с много хора.

 

Каратето е връзката на Петров и с много политици, включително Бойко Борисов и Кирил Петков. Петко Петков, бащата на лидера на ПП, също е бил приятел на многоликия бизнесмен покрай спорта.

 

“Според мен той се опитваше да работи за държавата. Може би в тази си роля е бил неудобен. Може би смяната на позицията му в държавата би застрашила някои хора”, коментира приятелят на Алексей Петров.

Ривов обаче не изключи и други фактори да са довели до края му – власт, пари, отмъщение.

В интервю за Нова телевизия депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков пък успя да свърже дори президента Румен Радев с Алексей Петров и то пак през каратето.

Той заяви, че държавният глава направи прословутата си демонстрация как може да прави лицеви опори тъкмо в негов клуб.

 

Темата коментира и Боян Чуков:

Темата „Алексей Петров“ е водеща последните дни.

Лавина от анализатори, коментатори и обикновенни лаладжии се изредиха да се упражняват по въпроса.

Множество коментатори, които не са виждали на живо Алексей Петров, но са чели за него и са чули някакви клюки.

Те спретнаха своите разноцветни хипотези за случилото се в Драгалевци.

В аналитичен план има четири проекции:

1. Клюкарска и жълта. Пълна с неистини и измислици. Често злонамерена.

2. Журналистическа и сърфираща по темата.

Запълваща липсата на достоверна информация с измислици, гарнирани с развинтена фантазия.

Предлагаща множество факти. Стоварени в насипно състояние.

3. Тактическа в национален план. Алексей постигаше често по брилянтен начин своите набелязани текущите тактически цели. Действаше креативно и много смело, като истинска барета.

4. Стратегическа. Не бе обучен да мисли и действа на това ниво.

Грешно оценяваше обстановката.

Не притежаваше необходимите „сензори“. Не излезе от манталитета и професионалните парадигми на „червената барета“, което се оказа фатално на четвърто ниво.

Който познава добре Алексей Петров знае, че той по същество в личния си живот (извън публичния и бизнеса) бе добър и състрадателен човек.

Целеустремен, много напорист, недоверчив, отличен артист и манипулатор, но манипулируем от близкото му обкръжение.

Рядко Петров даваше интервюто по БТВ и Нова.

Ето едно много интересно интервю но Алексей Петров от 2017 година по Нова тв пред Лора Крумова.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Дебора смрази с думи за накълцаното момиче
Next: Сашо Кадиев забогатя внезапно след напускането на БТВ: Харчи като луд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.