Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър
  • Новини

Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
gqwrasrasbbsss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Поклон, ето я истината за Гроши от моята уста, обяви Здравко от Биг Брадър

Новината за Светлан Шевров – Гроши разтърси България.

Макар БТВ и Нова да не бяха го показвали в ефира си скоро, той все още беше известен в цялата страна.

Първи съобщи неговият приятел Найден Найденов от Биг Брадър.

„Лек път нагоре! Пак ще повилнеем някога. Съжалявам…“, написа Найден.

По темата се изказа и Здравко Василев от Поморие.

Ето какво пише хотелиерът за Гроши:

„Днес денят ми започна с новина, която буквално ме покруси.

Дълго обмислях, дали да напиша нещо в памет на това момче, с което съдбата ни събра за кратко в най-известната къща в България.

 

Голямата болка на Гроши според мен остана огромното неразбиране от това какъв е и вероятно за това беше изградил един фалшив образ за себе си.

Той остана неразбран и от нас в Къщата и избра да играе ролята на загубеняка от малкият провинциален град, но всъщност бе едно добро момче с огромни мечти, които понякога шепнешком и страх споделяше с нас.

Не искам да знам причината за изборът му за такъв край, но се надявам там, където е душата му да намери покой!“

Всички коментари сочат, че Гроши е бил човек с голямо сърце и много добър до наивност.

Той е запален по тренировките.

Във Фейсбук сякаш на шега преди дни е написал ироничен пост с текст:

„Малко остана“

 

Едва ли някой е подозирал какво има предвид.

Още повече, че за фон е сложил смеещи се човечета.

Така преди дни България разбра горчивата истина за пророческите му думи..

Гроши е пускал и постове за случая с Дебора Михайлова и Георги Георгиев от Стара Загара.

 

Драмата с макетния нож и 400-те шева явно е възмутила Гроши.

Той е призовал за незабавни действия, за да се спрат такива случаи.

 

Гроши беше популярен в цяла България.

На много от снимките той е с известни хора от страната.

На една от тях е с певицата Луна:

С кака Луна, бате Гроши и Кирето! Хладилника 8.11. 2018г., пише той.

Ето как коментират хората:

„Как никой не му повярва, че ще го направи? Как никой не успя да го дръпне? Тъжно, много тъжно….“

Жалко за близките и приятелите, които са прочели този вик и не са го разбрали…. И за тази дама, която под този пост беше написала грозен коментар, а после го изтри ….“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашко ли – да му се радва Чоева! Бившата му жена показа новия баща на дъщеря си
Next: През 1958 г. лекари оперират бременна жена с остър апендицит. Съветват я да махне плода, но тя отказва и ражда него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.