Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!
  • Новини

Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
edddasdejdas.png

Душата на Еда Едже – Йълдъз от „Опасно изкушение“ е срината след земетресението, което отне живота на хиляди хора в Турция.

Тя изрази болката си с пост в Инстаграм.

На него е изобразено турското знаме и жалейка.

Под поста има над 120 хиляди реакции.

32-годишната актриса е една от най-харесваните и обичани дами в Турция и вероятно има познати сред загиналите.


Още за земетресението:

Турция преживява небивало бедствие в историята на страната. Относно мащаба на земетресението – 350 км е дължината на разломните линии, 30 000 кв. метра е засегнатото пространство, 13,5 милиона е населението, което е засегнато. Десет са пострадалите области. Това каза в студиото на „Денят започва“ по БНТ турският посланик у нас Айлин Секизкьок.

„Това са големи области, чиито индустриален и търговски капацитет е много голям. В Газиантеп имаме 3500 души, които са открити мъртви. 5900 сгради са напълно сринати. Над 15 000 са ранените до момента. Боим се, че тези цифри ще нараснат и с тревога очакваме това. Мобилизирахме всичките възможности. Турция е голяма и силна държава, имаме голям и висок капацитет, но времето е крайно неблагоприятно, изключително тежки, зимни условия. Много е голям магнитудът – две последователни земетресения със сила над 7 по Рихтер. Имаме нужда от подкрепа на международната общност“, каза Н. Пр. Айлин Секизкьок – посланик на Турция.

Посланик Секизкьок благодари на българската държава, на българското правителство и на българския народ за искрената подкрепа.

Румен Радев: България е първата страна, която отреагира на бедствието в Турция

„Президентът на България ми се обади в 6:00 часа сутринта и каза, че се мобилизират възможностите, подготвят се военните самолети. Това е първата държава след Азербайджан, която се задейства беше България, което е много важно за нас. Всички спасителни екипи са в Турция. От всички краища на страната получаваме информация в посолството, че се организират кампании. Скърбим много, но съм горда, че съм посланик в една държава, която толкова много обича Турция.

На този етап има нужда от спасителни екипи в градските райони, където има много тежки щети. България е от държавите, които осигури такъв издирвателен и спасителен екип. Пристигат екипи и от други 40 държави.

Българският посланик в Турция Ангел Чолаков в момента е в района на бедствието и лично проследява спасителните операции, добави Айлин Секизкьок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сеизмологът, който единствен предсказа земетресението в Турция, излезе с нова прогноза!
Next: Мъж направи сравнение: Показа какво може да си купи от Лидл за близо 24 паунда в Англия

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.