Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!
  • Новини

Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
edddasdejdas.png

Душата на Еда Едже – Йълдъз от „Опасно изкушение“ е срината след земетресението, което отне живота на хиляди хора в Турция.

Тя изрази болката си с пост в Инстаграм.

На него е изобразено турското знаме и жалейка.

Под поста има над 120 хиляди реакции.

32-годишната актриса е една от най-харесваните и обичани дами в Турция и вероятно има познати сред загиналите.


Още за земетресението:

Турция преживява небивало бедствие в историята на страната. Относно мащаба на земетресението – 350 км е дължината на разломните линии, 30 000 кв. метра е засегнатото пространство, 13,5 милиона е населението, което е засегнато. Десет са пострадалите области. Това каза в студиото на „Денят започва“ по БНТ турският посланик у нас Айлин Секизкьок.

„Това са големи области, чиито индустриален и търговски капацитет е много голям. В Газиантеп имаме 3500 души, които са открити мъртви. 5900 сгради са напълно сринати. Над 15 000 са ранените до момента. Боим се, че тези цифри ще нараснат и с тревога очакваме това. Мобилизирахме всичките възможности. Турция е голяма и силна държава, имаме голям и висок капацитет, но времето е крайно неблагоприятно, изключително тежки, зимни условия. Много е голям магнитудът – две последователни земетресения със сила над 7 по Рихтер. Имаме нужда от подкрепа на международната общност“, каза Н. Пр. Айлин Секизкьок – посланик на Турция.

Посланик Секизкьок благодари на българската държава, на българското правителство и на българския народ за искрената подкрепа.

Румен Радев: България е първата страна, която отреагира на бедствието в Турция

„Президентът на България ми се обади в 6:00 часа сутринта и каза, че се мобилизират възможностите, подготвят се военните самолети. Това е първата държава след Азербайджан, която се задейства беше България, което е много важно за нас. Всички спасителни екипи са в Турция. От всички краища на страната получаваме информация в посолството, че се организират кампании. Скърбим много, но съм горда, че съм посланик в една държава, която толкова много обича Турция.

На този етап има нужда от спасителни екипи в градските райони, където има много тежки щети. България е от държавите, които осигури такъв издирвателен и спасителен екип. Пристигат екипи и от други 40 държави.

Българският посланик в Турция Ангел Чолаков в момента е в района на бедствието и лично проследява спасителните операции, добави Айлин Секизкьок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сеизмологът, който единствен предсказа земетресението в Турция, излезе с нова прогноза!
Next: Мъж направи сравнение: Показа какво може да си купи от Лидл за близо 24 паунда в Англия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.