Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Мерцедес уби 28-годишният Васко от Русе
  • Новини

Поклон: Мерцедес уби 28-годишният Васко от Русе

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
gdfgksfhkfghofg.png

Нелепа смърт застигна българин в голям италиански град.

Българин бе премазан от “авто-пират” до пешеходна пътека на известния булевард “Йенер” в Милано в 4:00 часа в неделя призори, пише вестник „Труд“.

Сънародникът ни е на 28 години, казва се Васил Факети, роден е в Русе и носи фамилното име на осиновилото го преди време италианско семейство.

Убилият го на място водач на спортен черен Мерцедес – мароканецът Мохамед Ел Шаркауи, духва яко дим от местопрестъплението без да се опита да окаже първа помощ.

Някъде по обяд “пиратът” се оплаква в полицията, че колата му е открадната, а към 20:30 часа в неделя се предава на силите за сигурност.

Според медиите в Милано органите на реда работят и по следа, според която арабинът не е истинският убиец, който най-вероятно го бил ангажирал да лъжесвидетелства срещу голяма сума пари.

Васил бил връхлетян от карания с бясна скорост автомобил малко след като напуска прочутата дискотека “Алкатраз”, където бил прекарал съботната вечер с приятели. Според записите на видеокамерите в района той най-вероятно се бил отправил към стоянката за таксита на площад “Мачакини”, от където започва големия булевард “Йенер”.

Младият мъж живеел с родителите си в сателитния на Милано квартал “Сетимо Миланезе” и в ранната сутрин със сигурност бил тръгнал за дома си.
Допреди месец той работел като барман в открития миналата година и станал бързо световно известен ресторант “София Лорен” в центъра на столицата на областта Ломбардия.

Според колегите му Васил бил напуснал, тъй като смятал да продължи да следва биотехнология в университета на град Новара и да се яви на конкурс за чиновническа длъжност в общината на Милано.

Бил известен като весел и дружелюбен младеж, който никога не отказвал поисканата му от близки, познати и приятели помощ, пише dunavmost.com.

В дописките си за тъжния случай медиите в Милано, сред които бе и флагманът на италианския печат “Кориере дела сера”, подчертаха, че убийството на Васил е поредната брънка от черната серия от претрепани по улиците на града от невнимателни шофьори само от началото на лятото 19 души, осмина от които са пешеходци, а останалите – велосипедисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина от правителството, която засяга всички шофьори
Next: Ето кой е застреляният грабител в София

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.